Докато я гледаше, се запита дали Саут Бийч е подходящото място да отседнат, докато той взима cauda equina . След нейното противно, бедно детство – беше живяла откъснато от света в пределите на замъка на „Ривърсайд Драйв“. Дори след като брат му я взе под крилото си, тя почти никога не излизаше навън: няколко места в Ню Йорк, Италия, Англия, Ню Орлиънс, крайбрежието на Масачузетс. Пищната обстановка на „Оушън Драйв“ – цялата ретро шик, ар деко и неон, потънала в чист нарцисизъм, беше може би дори попрекалена от Лас Вегас. Да се скрият на видно място в подобна модна обстановка беше част от прикритието, което той беше избрал за тях двамата. Но сега се запита дали подобен културен шок в момент, когато Констънс преживява внезапна и драматична промяна в своя живот, не е бил зле подбран.
Тя отпи от лимонадата си.
— Констънс? – каза той нежно.
Тя се обърна, за да го погледне.
— Питах се дали не искаш да влезеш за малко. Мисля, че е добре да поговорим за плановете, които съм направил за следващите няколко дни.
След малко тя стана. Изглеждаше неустойчива, защото за миг се опря на единия подлакътник, преди да влезе във всекидневната на апартамента. Седна върху един дебело тапициран диван, свали шапката, приглади панделката, след това я сложи върху подлакътника на дивана и накрая свали очилата.
Диоген бе потресен. Тук вътре, далеч от блясъка на слънцето, лицето й изглеждаше бледо и измъчено, а около очите й имаше черни кръгове, сякаш бяха леко насинени. Може би се дължеше на полета или на шока да напусне мястото, което е било неин дом в продължение на толкова много години. Но не, тези прояви изглеждаха органически, а не емоционални. Възможно ли бе, след като вече не отричаше физическия упадък, предизвикван от сбъркания еликсир на Ленг, да се поддава на последствията? Докато я гледаше, болката се смеси със съчувствие и любов.
— Добре ли си? – попита той, преди да обмисли какво да каже.
Тя махна с ръка.
— Леко главоболие, ще мине.
Той седна на креслото срещу нея.
— Ето какво ще се случи. Лушъс Гери ще умре утре в девет вечерта в Щатския затвор на Флорида в Пахоки на около сто четирийсет и пет километра северозападно оттук. Заповедта за екзекуцията е подписана и няма да бъде отменена. Ще заема мястото на патолога, който в последната минута ще почувства неразположение. Уверявам те, няма да е нещо сериозно – просто проблем, който ще му попречи да изпълнява задълженията си. Трупът ще бъде докаран в патологията около десет вечерта. Аз веднага ще отстраня и стабилизирам cauda equina . След това, както изисква законът, ще проведа аутопсията на трупа. Трябва да напиша доклад и да попълня документите, за да предадат трупа на близките му роднини. Разрезът, който ще направя на кръста му, ще бъде малък и в моя доклад ще бъде посочена медицинска причина за него. Никой няма да разбере. Всичко ще бъде направено по правилата. Моите препоръки и връзки ще издържат на проверката.
Той обхвана с жест помещението.
— През следващите трийсет и шест часа, докато ме няма, настоятелно препоръчвам да останеш в апартамента. Колкото по-малко се показваме, толкова по-добре. Направих всичко възможно, за да го направя комфортно убежище. Избери, която искаш от трите спални. На твое разположение има книги и видео, музикална библиотека: между другото, оставих на лавицата пълната филмография на Юсижиро Озу [32] Известен японски режисьор. „Токийска история“. – Б.пр.
. Ако не си запозната с нея, горещо ти я препоръчвам. Има двайсет и четири часово обслужване от камериерка и иконом. Пълното меню за хранене в стаята е на твое разположение. Ще намериш хладилника зареден с минерална вода, плодови сокове и „Дом Периньон“. – Диоген потупа с пръст върху мобилния телефон, който лежеше на масата между тях. – Ако имаш нужда от нещо, можеш да ми звъннеш по всяко време.
Той се изправи.
— Ще се върна вдругиден рано сутринта. Яхтата ми е закотвена в пристанището на Саут Бийч. Същата вечер ще бъдем в Халсиън. Аз вече ще съм синтезирал еликсира, а ти ще си на път да оздравееш. – Той си погледна часовника. – След малко трябва да тръгвам. Мога ли да направя нещо за теб, за да се чувстваш по— удобно, докато ме няма?
— Не, благодаря.
— Някакви лекарства, средства срещу мускулни крампи, стимуланти?
Тя поклати глава.
Той импулсивно се отпусна на колене пред нея.
— Констънс, обещавам ти тържествено: след два дни вече ще сме започнали нашия нов живот на моя частен остров. Нашият частен остров. И аз ще се посветя изцяло на твоето щастие и здраве.
Читать дальше