Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Той нежно обърна ръката й със своята и целуна дланта й.

Констънс се усмихна.

Той се изправи.

— Не забравяй, можеш да ми се обадиш по всяко време. Обичам те.

След това се обърна, взе елегантното ратаново бастунче на Петру Лупей и тихо излезе от хотелския апартамент.

Горе-долу по същото време, когато Диоген излизаше от хотелския апартамент, Пендъргаст, все още с якето на ФБР и по съсипани риза и панталони, влизаше в своя замък на „Ривърсайд Драйв“ № 891. Без да обръща внимание на полицейската лента, опъната през балната зала, той мина под нея и след кратък оглед и край маркерите на доказателства и остатъците от дактилоскопичния прах, за да влезе в библиотеката.

Нищо не изглеждаше не на място, като се изключи писмото, оставено на една маса за сервиране: писмо, адресирано до къщата, в която никога не се получаваха писма, освен чрез наета пощенска кутия. Писмото беше от госпожа Траск и адресирано до Проктър.

Пендъргаст скъса плика. В писмото се казваше, че заради заболяването на нейната сестра госпожа Траск е принудена да остане в Олбъни една и може би дори две седмици по-дълго, отколкото е очаквала. Тя се извиняваше, но беше сигурна, че грижата за Констънс няма да се окаже бреме за него.

Пендъргаст остави писмото. За миг остана неподвижен, вслушвайки се в празната сграда. След това излезе от библиотеката и бързо се отправи към горните етажи на замъка. Първо спря в помещенията на Проктър, после в тези на Констънс, където остана по-дълго.

Къщата изглеждаше изоставена. Помещенията на Проктър показваха, че е тръгнал много набързо и съдейки по финия слой прах, натрупан по повърхността на мебелите му, това се бе случило преди девет или десет дни. Чантата му за извънредни случаи също я нямаше.

И помещенията на Констънс имаха вид на отдавна напуснати, като изключим следите от едно бързо събиране на багажа.

Застанал в нейната стая, в която се спускаше мрак, Пендъргаст извади мобилен телефон от джоба си и набра номер в кливландското предградие Ривър Пойнт. Вдигнаха на третото позвъняване. Пендъргаст изчака необходимите петнайсет секунди, докато завърши процесът на разпознаването.

— Моят собствен таен агент ли се обажда? – най-накрая се чу познатият задъхан глас, който се носеше от помещение, осветявано единствено от компютърни екрани и една самотна свещ, която светеше във фронтонния прозорец. – Май си се сдобил с нов номер. Както и с нов телефон: айфон 6 според интернет хаштага. Чудесен апарат.

— Майм, искам да направиш нещо за мен.

— Не е ли винаги така? Вече не се обаждаш просто да си побъбрим.

— Много е спешно.

— Винаги е спешно. – Чу се преувеличена въздишка. – Добре де, казвай какво има.

— Нали познаваш шофьора ми Проктър?

— Разбира се. Бивш военен, ако не се лъжа, по едно време е бил в твоята част, малкото му име…

— Точно така. Изчезнал е от замъка на „Ривърсайд“ преди, доколкото мога да определя, десетина дни. Искам да го издириш за мен.

— Ей, това ми звучи като забавление. Добре, като свърша, аз искам да направиш нещо за мен: ламтя за новата играчка на ФБР, клетъчен дуплексер [33] Честотно разпределителен филтър за организация на дуплексна радиовръзка с използване на обща антена за приемане и предаване. – Б.пр. , който маскира…

— Каквото поискаш. Само намери Проктър и ме дръж в течение. Майм, благодаря ти. – Пендъргаст пусна телефона в джоба си, след това отново се огледа.

Въпреки изоставения вид на помещението Д’Агоста беше видял Констънс в сградата тази сутрин в присъствието на Диоген. Беше му казал, че Диоген носел куфар. А Констънс имала шапка на главата. Това беше нещо, което тя правеше рядко, и то само когато пътуваше.

Диоген . Това, че е оцелял след падането във вулкана на Стромболи, изглеждаше невъзможно. Въпреки това той е бил тази сутрин тук в замъка и е имал само един възможен мотив: отмъщение. Отмъщение срещу Пендъргаст и особено срещу Констънс, която го беше блъснала във вулкана преди почти четири години.

Но нещо не беше наред. Разпитът на Д’Агоста извади на показ определени противоречия – любопитни, тревожни противоречия, които Пендъргаст не смяташе, че може да обясни.

Отвори вратата на гардеробната стая на Констънс. Макар тя да разполагаше с богат гардероб, за Пендъргаст беше очевидно, че някои неща ги няма.

Той стоеше неподвижно и мислеше. Бяха минали двайсет и четири дни от борбата в Масачузетс, когато беше отнесен в морето. Разбира се, много неща се бяха случили в негово отсъствие и всички – тревожни. Защо Проктър бе напуснал къщата, изоставяйки Констънс? Това беше нещо, което той никога не би направил. Къде е отишъл? Защо не се беше върнал? Въпреки че беше помолил Майм, Пендъргаст се страхуваше, че Проктър може да е умрял от ръцете на Диоген. Какво е правила Констънс сама в празната сграда?