Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Диоген мина през последните предварителни стъпки, след това се отдръпна от количката и влезе в помещението за управление на лекарствата. Щом излезе, върху Гери проснаха чаршаф, който го покриваше от кръста надолу за благоприличие. След това пердетата в далечния край започнаха да се разтварят с тихо жужене, откривайки два големи еднопосочни прозореца. Гери не можеше да види зрителите от другата страна, но те го виждаха.

Чу се леко стържене и от високоговорителите се чу гласът на началника на затвора:

— Моля, запазете тишина в залата за наблюдение. – След малка пауза попита: – Иска ли осъденият да каже последната си дума?

— Майната ти – обади се Гери. Сега по лицето му беше изписан единствено гняв. Той се изплю по еднопосочното стъкло.

В помещението за лекарствата Диоген подписа документите, които му подаде началникът. След това провери апарата за дозиране и доставка на лекарствата, който се състоеше от няколко спринцовки, вече подготвени и напълнени от обучените за целта служители. Тази вечер вместо двата комплекта спринцовки имаше само един. Заедно с още няколко щата Флорида използваше смес от три лекарства: противоречив коктейл, който често биваше подлаган на актуализация в зависимост от достъпността на използваните съставки. Търсеният резултат обаче никога не се променяше. Първото лекарство щеше да предизвика безсъзнание, второто щеше да причини парализа и да спре дишането, а третото щеше да спре сърцето.

Диоген провери лекарствата и дозите в инфузионната система: сто милиграма мидазоламов хидрохлорид, последвани от също толкова обилни смъртоносни количества векурониев бромид и калиев хлорид. Той взе обемистите формуляри за наредена от държавата екзекуция и попълни първите два раздела: своето име и името на обекта, своя лекарски номер, серийния номер на лиценза за изпълнение на екзекуции и лекарствата, които ще бъдат инфузирани.

— Пет минути – обяви началникът.

Диоген счупи хартиените пломби на спринцовките и ги пъхна една след друга в пластмасовите маркучи на инфузионната система. Сега в „стаята на смъртта“ Гери беше започнал да вика: гневни изблици и като се изключат псувните, повечето несвързани. Диоген не му обърна внимание, защото се обърна към монитора на сърдечната дейност. Беше значително ускорена, което можеше да се очаква.

Един от надзирателите в „стаята на смъртта“ влезе в помещението.

— Последно изявление? – попита уморено началникът, който отмяташе точките от стандартния контролен списък.

— Ако искате да го наречете така, тогава – да – отговори надзирателят.

— Кабинетът на губернатора?

— Зелена светлина.

В помещението цареше тишина, с изключение на псувните на Гери, които се бяха усилили и долитаха през полуотворената врата. Началникът не откъсваше очи от часовника на стената, който отброи една минута, после още една. Тогава се обърна към Диоген.

— Екзекуцията може да започне – обяви той.

Диоген кимна. Протегна ръка към първата спринцовка и инжектира мидазоламовия хидрохлорид. Безцветната течност се спусна надолу по пластмасовия маркуч, който заедно с останалите маркучи се промушваше през малък, кръгъл отвор в стената на „стаята на смъртта“.

— Констънс – прошепна той на себе си почти благоговейно.

В началото високите, груби крясъци на Гери не се промениха. Скоро обаче той завика все по-бавно и объркано. След трийсет секунди крещенето се превърна в непостоянно, несвързано мънкане.

Диоген натисна втората спринцовка и вкара в системата парализиращото лекарство.

Всички очи в помещението бяха насочени към полуотворената врата на стаята за екзекуции или към малкия прозорец за наблюдение в близката стена. Никой не забеляза как Диоген пъхна ръка в джоба на престилката и взе друга спринцовка, която вече беше извадил от лекарската си чанта и оставил там. Пъхна иглата й в тапата на третия катетър и изпрати съдържанието с буталцето в пластмасовата тръба на инфузионната система. Също толкова бързо извади и прибра вече празната спринцовка в джоба си.

Четвъртата, тайна съставка от смъртоносния коктейл беше изработена от него и съдържаше смес от натриев бензоат и амониев сулфат, използвана, за да запазва месото прясно.

След миг из помещението се понесоха ахкания, последвани от тихо мърморене.

— Вижте го – каза надзирателя, който охраняваше района на смъртниците. – Мята се като риба. Не бях виждал преди нещо подобно .