Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Лонгстрийт се премести малко напред в креслото и опря показалеца си в коляното на Пендъргаст.

— В това е проблемът. След твоето изчезване и удавянето ти близо до Ексмут, Масачузетс, ние изпратихме полеви екип да проведе внимателно разследване. Макар да не намерихме следи от теб жив или мъртъв, взехме три отпечатъка – всички от дървена наблюдателна кула, гледаща към градския плаж, които принадлежаха на твоя брат Диоген.

Лонгстрийт седна отново назад и задържа за малко пръста си във въздуха, преди да продължи.

— Аз затаих информацията. Можеш да си представиш обаче какво ми мина през ума. Като участници в Призрачната рота – една от най-малките, най-секретните и най-лоялните части в армията, всички ние сме дали кръвна клетва да отмъстим на всеки, който е убил някого от нас. Когато ми каза, че убиецът на Майк Декър, твоят брат, е мъртъв, ти на практика поиска от мен да забравя своята кръвна клетва. Сега, години по-късно, има сериозни доказателства, че той не е мъртъв. – Той прикова Пендъргаст с поглед. – Алойшъс, какво става? Излъга ли ме, предаде ли нашата обща клетва, защото убиецът е твой брат?

— Не – побърза да отговори Пендъргаст. – Мислех, че е мъртъв. Всички мислеха така. Обаче не е.

Лонгстрийт остана неподвижен за малко. После кимна, намести се удобно в креслото и зачака.

Пендъргаст сякаш изключи. Но след няколко минути се стегна.

— Ще се наложи да ти разкажа историята – започна той. – Много интимна семейна история. Спомена, че Диоген се опита да ми припише убийството на Майк Декър между многото други неща. За известно време имаше успех и аз бях затворен.

Пендъргаст отново замълча.

— Имам подопечна на име Констънс Грийн. На външен вид е жена в началото на двайсетте. Имала е много труден живот, но това не е важно в момента. Важното е, че е много лабилна психически и емоционално. Много е избухлива. Всички, които заплашват нея или нейните близки, ще получат яростен, дори убийствен отпор. – Той си пое дълбоко дъх. – Когато бях в затвора, Диоген прелъсти Констънс и я захвърли с жестоката забележка, че за нея е по-добре да се самоубие, отколкото да живее с позора. В отговор тя го подгони с целеустремена ярост. Преследва го из Европа и накрая го настигна на остров Стромболи. Там го хвърли в потока лава, стичащ се от вулкана.

Лонгстрийт реагира само с повдигане на гъстите си вежди.

— Констънс и аз вярвахме, че Диоген е мъртъв. И през изминалите години нямаше причина да мислим друго. До последните ми дни в Ексмут.

— Той свърза ли се с теб? – попита Лонгстрийт.

— Не, но веднъж го видях, докато ме наблюдаваше отдалеч. По-късно попаднах на доказателства, че е наблизо. Преди да успея да направя нещо обаче, бях отнесен навътре в морето и задържан като заложник. А през изминалите оттогава седмици изглежда… – Пендъргаст замълча, за да се успокои – отново се е забъркал с Констънс.

— Забъркал?

— Всички доказателства сочат, че или я е отвлякъл, натъпкана с наркотици, или по някакъв начин е предизвикал у нея Стокхолмски синдром, за да му стане съучастник. Какъвто и да е случаят, са ги видели да тръгват или да бягат от моето жилище на „Ривърсайд Драйв“ преди две сутрини.

Лонгстрийт се смръщи.

— Стокхолмският синдром предполага нейно активно участие. А отвличането – не. Разликата е голяма.

— Доказателствата подсказват, че Констънс е подпомагала активно собственото си отвличане.

В кабинета настъпи тишина. Лонгстрийт сплете дългите си тесни пръсти и опря глава на тях. Пендъргаст остана неподвижен като мраморна статуя в старото кресло с висока облегалка. Минаха доста минути. Най-накрая Пендъргаст прочисти гърлото си.

— Съжалявам, че не споделих тези подробности по-рано с теб – каза той. – Те са болезнени. Унизителни. Обаче… имам нужда от твоята помощ. Не съм забравил кръвната клетва, която сме дали. Преди, когато се отнасяше до Диоген, не ми стигаше куражът. Но сега зная, че има само един изход: брат ми трябва да умре. Трябва да работим заедно, за да го намерим и да се погрижим да не оцелее при ареста. Както ти каза, дължим го на Майк Декър.

— А младото момиче? – попита Лонгстрийт. – Констънс?

— Тя трябва да остане жива. Щом Диоген умре, можем да изясним нейното участие.

Лонгстрийт помисли малко. След това безмълвно протегна ръка.

Пендъргаст я стисна също безмълвно.

Яхтата разсичаше небесносинята вода, топлият въздух чорлеше махагоновите коси на Констънс и си играеше с дългата й рокля. Тя се излегна на тюркоазената тапицирана седалка до Диоген, който беше зад щурвала. Бяха взели яхтата му от пристанището на Саут Бийч и я откараха до място, наречено Ъпър Шугърлоуф Кий. Там, в едно бунгало, сгушено между боровете до водата, я замениха с по-малък съд с плитко газене. Диоген говореше за него с благоговеен тон: петметрова моторница „Крис Крафт Рейсингрънабаут“ от 1950 г., която беше реставрирал – нови бордове от дъски с огледални шарки, нови палуби и грижливо обновен двигател. Името на моторницата беше изписано със златни букви, рамкирани в черно: „Феникс“, а под него местодомуването й: Халсиън Кий.