Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Той потъна в мълчание. Констънс не каза нищо. Това беше прекадено много и твърде бързо: тържественото признание в любов, видението на някаква интелектуална утопия, примамката на убежище от света… колкото й да не искаше, някои от нещата, които Диоген каза, проникнаха дълбоко в нея.

— А ти, Констънс, ще разполагаш с всичкото време на света, за да предприемеш своята собствена одисея на ума. Помисли за проектите, които би могла да завършиш. Можеш да започнеш да пишеш или да рисуваш. Притежавам една прекрасна цигулка „Гуарнери“, която ще бъде твоя, за да можеш да свириш. Помисли си, Констънс. Бихме могли да живеем напълно свободни от този скучен и корумпиран свят, посветени на нашите най-скъпи занимания и желания.

Той замълча. Мислите се блъскаха в главата й.

Много от нещата, които той каза за нея, бяха истина. След като я беше малтретирал така жестоко, Констънс бе престанала да мисли за Диоген като за човешко същество. Той се беше превърнал единствено във фокус на нейната омраза, монохромно същество, чиято смърт единствено я интересуваше. Какво знаеше за неговата история, за неговото детство? Много малко. Алойшъс беше загатнал, че е бил любопитно, високоинтелигентно и затворено момче – един бъдещ капитан Немо с лична библиотека и тайнствени интереси. Освен това Алойшъс беше намеквал за някакво определено събитие: което отказа да разкрие, но за което се чувстваше трагично отговорен.

Всичко това беше прекалено съкрушително…

Диоген тихичко прочисти гърлото си и наруши нейните мисли.

— Има и нещо друго, което трябва да спомена. Ще бъде болезнено и лично, но е от голяма важност за твоето бъдеще. – Той отново направи пауза. – Зная твоята история. Зная, че моят прародител Енох Ленг е създал един еликсир, лекарство, което е увеличило продължителността на неговия живот. Той пробвал лекарството върху теб и то се оказало успешно. Той станал твоя пръв попечител. Както знаеш, еликсирът на Ленг изисквал убийството на човешки същества и събирането на тяхната cauda equina [26] Краят на гръбначния мозък, завършващ с конусовидно разширение, наречено конска опашка. – Б.пр. – снопчето нерви в края на гръбнака. Много години по-късно науката и химията се развиват дотолкова, че Ленг разработва втори еликсир. Този вече е напълно синтетичен. Вече не било нужно да се отнема човешки живот, за да се приготвя еликсирът.

Той замълча и направи крачка напред. Констънс също мълчеше, застанала неподвижно.

— Ето какво трябва да ти кажа: този втори еликсир, който ти е давал с години, е бил недобре формулиран.

Констънс вдигна ръка до устата си. Устните й потрепнаха, но не се чу никакъв звук.

— Известно време е действал. Ти си живото доказателство за това. Но моите изследвания сочат, че след известен брой години, особено ако човек престане да го взима, както направи ти, ще има обратен ефект. Този човек ще започне бързо да остарява.

— Глупости – каза Констънс, чийто глас се върна. – Не съм пила от еликсира от смъртта на Енох преди пет години. Разбира се, остарях, но само с тези пет години.

— Констънс, моля те, не се самозаблуждавай. Сигурно си започнала да забелязваш последиците от ускореното остаряване. Особено… психическите последици.

— Лъжа – каза Констънс, но още докато говореше, си спомни промените, които бе забелязала у себе си. Малки проблеми, които бяха започнали поне от пътуването й до Ексмут, ако не и по-рано. Безсънието, усещаното от време на време изтощение, притъпяването на свръхострите й сетива. Нещо повече, започна да осъзнава нарастващата разсеяност и безпокойство, от които сякаш не успяваше да се отърве. Много от тези състояния беше приписала на покрусата от загубата на Пендъргаст. Но ако Диоген беше прав: колко ужасно би било да седиш в празния замък и да чувстваш как си губиш разсъдъка…

Но не, това беше просто една от бароковите лъжи на Диоген.

Тихият му глас отново прекъсна нейните мисли.

— Ето същността на въпроса. С помощта на много време и усилия успях да постигна две неща. Първо, пресъздадох формулата на Ленг за оригиналния еликсир. Това е формулата, чието единствено оцеляло копие брат ми смяташе, че е изгорил. Той бъркаше: имаше и друго. Намерих го. Отне ми повече време, отколкото ми се ще да призная, въпреки че отлично познавам тази къща, но аз успях . Направих го за теб. След това вече можех да синтезирам, да синтезирам безупречно тази формула, така че нейното производство да не изисква постоянни човешки жертви. Давам ти я, скъпа моя.