Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Истина е – отговори той. – Мисля, че вече знаеш това, дори да не можеш да го признаеш пред себе си.

— Наистина ли смяташ, че след всичко, което направи, ще ти отвърна със същото?

Диоген разпери ръце.

— Влюбените са изпълнени с ирационални надежди.

— Спомена чувствата, които имах към твоя брат. Защо тогава да проявявам интерес към неговия посредствен роднина, особено след като по такъв начин се възползва от моята невинност?

Това беше казано гневно, саркастично, с намерението да нарани. Но Диоген отговори на въпроса със същия кротък и разумен тон, който беше използвал досега.

— Нямам извинение. Както вече казах, отношението ми към теб е непростимо.

— Тогава защо търсиш опрощение?

— Не търся твоето опрощение, а любовта ти. Тогава бях различен човек. И платих за греховете си чрез твоите ръце. – С бегло движение посочи белега на бузата си. – А що се отнася до това, че съм посредствен в сравнение с Алойшъс, ще кажа следното: вие двамата никога нямаше да сте щастливи. Не осъзнаваш ли това? След Хелън той никога не би обичал друга жена.

— Докато ти от своя страна би бил идеалният партньор?

— За теб – да.

— Благодаря ти, но не проявявам интерес към брак с психар, мизантроп и недобре социализиран убиец.

Когато чу това, по лицето му се плъзна едва забележима усмивка.

— Констънс, ние и двамата сме убийци. А що се отнася до това, че съм мизантроп, не си ли приличаме и в това? И не сме ли и двамата недобре социализирани ? Би било най-добре да опиша бъдещето, което си представям за нас. След това можеш сама да прецениш.

Констънс се приготви да направи друга саркастична забележка, но се отказа, защото усети, че отговорите й бяха започнали да звучат пискливи.

— Ти си същество от друга епоха – продължи Диоген.

— Чудачка , както веднъж ме нарече.

Диоген се усмихна тъжно и само леко кимна, сякаш искаше да признае вината си.

— Истината е, че мястото ти не е тук и сега. О, ти положи смели усилия, за да се впишеш в двайсет и първото столетие, в днешното обикновено и банално общество. Зная, защото наблюдавах част от тези усилия отдалече. Не беше лесно, нали? А в определен момент си започнала да се питаш заслужава ли си усилията? – Той помълча. – Аз също не принадлежа на това време, но по твърде различна причина. Не можах да предотвратя онова, което ти се случи. Енох Ленг се намеси в живота ти, уби сестра ти и те взе под своето… крило. Както каза преди малко, аз също съм недобре социализиран. Двамата сме си лика-прилика.

Констънс се намръщи след това банално сравнение.

Докато говореше, Диоген си играеше с камата. Сега я остави на клавесина и направи крачка напред.

— Констънс, притежавам остров. Частен остров от архипелага Кийс край Флорида. Лежи на запад от Безименния остров и на северозапад от Кий Уест. Не е голям, но е истинско съкровище. Казва се Халсиън. Имам къща там. Проветрив замък, пълен с книги, музикални инструменти и картини. Предлага изглед към изгрева и залеза. Зареден е с всички редки вина, шампанско и деликатеси, които някога би могла да пожелаеш. В течение на годините подготвях това идилично място с неимоверни и изчерпателни грижи. Трябваше да бъде като крепост: моето последно убежище от света. Но докато се възстановявах в колибата край Джиностра, осъзнах, че подобно място, независимо колко е съвършено, би било непоносимо самотно без още един човек. Съвършеният човек, с когото да го споделиш. – Той направи пауза. – Има ли нужда да го назова?

Констънс се опита да формулира отговор, но откри, че думите не идват. Долови слабата миризма на неговия одеколон. Този неповторим и тайнствен аромат събуди спомена за онази единствена нощ…

Той пристъпи още една крачка.

— Халсиън ще бъде нашето убежище от света, който няма нужда, нито се интересува от нас. Можем да прекараме тези четирийсет-петдесет години, които са ни отредени, във взаимно откриване, удоволствия и интелектуални занимания. Съществуват няколко проблема в теоретичната математика, с които бих искал да се заема – проблеми, които от векове не се поддават на решение. Например Хипотезата на Риман [24] Известна нерешена задача от алгебричната теория на числата. – Б.пр. и разпределението на простите числа. Винаги съм искал да разшифровам диска от Фест [25] Един от запазените писмени паметници, изписан с т.нар. Линеар А, писмо от късния период на минойската цивилизация. – Б.пр. или да направя пълен превод на всички етруски надписи. Разбира се, това са големи и трудни загадки, които ще отнемат десетилетия, ако изобщо могат да бъдат решени. За мен, Констънс, важно е пътешествието, не целта. Това е пътешествие, което заедно ще направим. Което сме предопределени да направим заедно.