Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Покажи се – изсъска тихо тя.

Цареше тишина. Тя стоеше там и трепереше. Значи той беше скалъпил толкова изкусно тази жива картина. Само като се сетеше, че си беше позволила да й се наслаждава! Като си помислеше, че се бе възхищавала на орхидеята, която той беше открил и оставил в нейния личен апартамент! Като си спомнеше как беше яла и се наслаждавала на храната, приготвена от него! Крайниците й, които вече трепереха от ярост, сега потръпнаха от отвращение. Той я беше шпионирал и преследвал. Беше я гледал как спи!

Лъчът на фенерчето показа, че салонът е празен, но имаше няколко врати и множество гоблени. Той беше тук и се смееше тайно на нейното смайване.

Щом искаше да си играят игрички, тя щеше да му даде да разбере.

Изключи фенерчето и мазето под мазето потъна в мрак. Изглежда, че той познаваше тези пространства, но не и по-добре от нея.

В мрака предимството щеше да е на нейна страна.

Тя чакаше, стиснала камата, чакаше го отново да заговори, да направи някакво движение, с което да издаде местонахождението си. Срамът и ужасът от това как си беше играл с нея, продължаваха да я заливат. Тези декадентски ястия, които й беше оставял, съпровождани от бутилка вино… Стихотворението с перото от изчезнала птица… Малкият му превод в полето на книгата… Новият вид орхидея, кръстен на нея… Да не говорим за това, че беше открил местонахождението и самоличността на нейния син… и беше накарал да направят за нея негова картина т ’ангка.

Моят син… Към яростта й се добави безпокойство. Какво точно прави Диоген или по-лошо: какво може вече да е направил с нейния син?

Ще го убие. Веднъж се беше провалила, но сега няма да го направи. Ако се стигне дотам, подземните сбирки бяха пълни с оръжия и отрови. Щеше да има възможността да се въоръжи по-добре. Засега обаче камата беше крайно остра и ако действаше добре с нея, щеше да е повече от достатъчна.

— Констънс – чу се отново гласът в мрака.

Отекна странно, изкривен от каменните коридори и заглушен от висящите гоблени. Самият глас беше за нея жлъчка и пелин. Будеше у нея вътрешен гняв, който беше толкова физически, колкото и емоционален.

Тя се впусна напред в мрака към несигурния източник на гласа и заби камата си в един висящ гоблен, след това в друг, мушкаше и разсичаше. Отново и отново камата се удряше в камък и я лишаваше от удовлетворението да почувства как потъва в плът. Констънс продължи в кръг из тъмния музикален салон, събаряше инструменти и се блъскаше във витрини, а единственият друг звук беше от пронизването и разкъсването на тъканите, които – беше сигурна в това – скриваха тялото на Диоген.

Най-накрая пламът на нейната ярост отслабна. Държеше се като луда: реагираше точно както Диоген бе очаквал. Върна се в центъра на помещението, дишайки тихо. Салонът, както много от подземните помещения, беше построен с каменни шахти за проветрение, които изтегляха нездравословните изпарения от подземното пространство и ги разпръскваха във въздуха горе. Той ги използваше, за да я обърка, а всъщност можеше да е къде ли не.

— Fils a putain [20] Курвенски сине (фр.). – Б.пр. ! – подвикна тя на мрака. – Del glouton soudiant [21] Трудна за превеждане ругатня (фр.). Означава нещо като „алчен, лаком злодей“. – Б.пр. ! – продължи тя старофренската ругатня.

— Констънс! – гласът отново долетя отникъде и същевременно отвсякъде. Този път тонът беше скръбен, но благ.

— Бих ти казала колко те мразя – отговори тя тихо, – но човек не може да мрази тора под краката си. Само го остъргва от подметките. Мислех, че съм те изстъргала. Колко жалко, че си оцелял. Все пак донякъде съм облекчена, че не умря в Стромболи.

— Защо? – чу се гласът.

— Защото сега ще умреш за втори път от моята ръка и този път ще мога да те гледам как умираш в много по-големи страдания.

Докато говореше, гласът й се повиши до крясък. Но сега червеното перде пред очите й вече го нямаше, заменено от ледено спокойствие. Нямаше да му достави удоволствието да я слуша как бълва омраза. Той не заслужаваше никакво разходване на усилия, с изключение на удар с кама. Реши, че ще се цели в очите, първо едното, после другото! Край на подлата пихтия! След това няма да бърза. Първо обаче трябваше да изчака момента, когато може да нанесе удар.

— Какво мислиш за моята композиция? – попита Диоген. – Между другото я изсвири прекрасно. Надявам се, че съм успял да уловя част от контрапунктовия плам на Алкан [22] Шарл Валантен Алкан - френски композитор от еврейски произход и виртуозен пианист. Според легендата е умрял, затиснат от паднала върху него библиотека. – Б.пр. в едно от неговите умерени настроения.