Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Филипов имаше и други притеснения. Двама души от екипажа, Дехесус и Милър особено мразеха ФБР заради минали неприятности. Никой от тях не се беше присъединил искрено към плана. На събранието и двамата изтъкваха доводи да хвърлят още сега федералния в морето. Бяха гласували против плана за размяната и си тръгнаха гневни от събранието. Тази нощ Филипов ги хвана в трюма с неприятни физиономии да пикаят върху Пендъргаст с шумен смях, след като го бяха набили доста лошо. Филипов се подразни, но не можеше да направи кой знае какво, за да ги накаже, освен да заключи алкохола. Всъщност трябваше да признае, че част от него беше доволна да види как мачкат фасона на арогантното копеле. И наистина му го бяха смачкали, защото беше в безсъзнание. Капитанът трябваше да пази мира, трябваше да държи хората единни още седем дни.

Филипов се обезпокои от нарушаването на дисциплината. Обаче нещо го обезпокои повече: погледът на агента на ФБР, докато двамата пияни идиоти със смях и псувни си изпразваха мехурите върху него, преди Дехесус да го прати в несвяст с удар на лодъчна кука.

Онова, което Филипов видя в тези очи, беше направо плашещо.

Отговорният специален агент Руди Спан прокара пръсти през късата си коса и се втренчи в плика за доказателства на бюрото си. Вътре блестеше износен златен пръстен и странен полуразтопен медальон заедно с писмо и плик за писма. Изпитваше смесени чувства към този случай, който се бе озовал неочаквано и с голям шум в нюйоркското подразделение на ФБР. Един агент е бил отвлечен. И не кой да е агент, а А. Ш. Л. Пендъргаст. Спан, който едва наскоро беше станал отговорен специален агент в нюйоркското подразделение, не познаваше добре Пендъргаст. Но беше чувал слуховете. Този Пендъргаст имаше специален статут: беше нещо като свободен агент, който сам избира своите случаи. Очевидно беше много богат, защото приемаше само един долар годишна заплата – далечен отглас от онова, което обикновено печелеше държавен служител 10-а степен според щатното разписание. Слуховете гласяха, че Пендъргаст е индивидуалист, който действа на границата на закона, но е защитаван „отгоре“. Честно казано, не беше харесван от по-младите агенти. Те негодуваха срещу неговата свобода, неговото богатство и елитарната му превзетост. От друга страна, по-старите колеги в офиса изпитваха страхопочитание към него – един вид предпазливо уважение. Никой не го обичаше обаче. Той не беше сърдечен човек, не беше от хората, с които след работа ще идеш да пийнеш по бира или да висиш на стрелбището в края на седмицата. Заради това Спан не си беше имал работа с него пряко, като изключим оказването на подкрепа за действията на подразделението. Агентът рядко се мяркаше на „Федерал Плаза“.

Обаче той беше федерален агент. А ако във ФБР има нещо безусловно, това са верността и другарството, които ги свързват в едно цяло. Ако агент бъде убит или е изложен на заплаха, Бюрото ще направи всичко възможно, за да хване престъпниците.

Заради това отвличането на Пендъргаст веднага беше предизвикало гняв и сега беше ред на Спан да реши случая или да изгуби.

Погледна към мобилния си телефон, който лежеше на бюрото. Първоначалният контакт с похитителите щеше да стане след няколко минути и той беше решен да го проведе енергично. Това беше случай, който можеше да предопредели неговата кариера. Спан едновременно се страхуваше и вълнуваше. Знаеше, че е много добър агент, беше завършил като първенец на курса си в Куантико, а кариерата му от тогава насам беше звездна. На четирийсет беше един от най-младите отговорни специални агенти във ФБР, и то в най-важното подразделение в страната – нюйоркското. Това беше от тези възможности, които се появяват само веднъж пред вратата ти. Справеше ли се с нея, а той смяташе, че може, само небето над него щеше да го ограничава.

Откакто тази сутрин беше пристигнал пакетът, той заряза всичко останало. Организира малка, но мощна работна група, която щеше да се събере след минути. Беше се погрижил да е малка, елитна и пъргава. „Свален агент“ беше основен приоритет. Всичко, от каквото имаше нужда – съдебни заповеди, лабораторни изследвания, криминологични проби, анализи, ИТ – щеше да се изпълнява веднага с приоритет пред всички останали случаи. Вече беше съобщил на всички техни лаборатории, за да бъде сигурен, че ще са готови в случай на нужда.

Секретарят му съобщи за пристигането на работната група. Спан стана и отиде в приемната, стиснал в ръка плика за доказателства. Всички бяха дошли едновременно: трима мъже и една жена – до един първокласни агенти. Минаха през вратата мълчаливи и мрачни. Настаниха се в малкото пространство на приемната. Спан кимна на всеки поотделно, след това даде знак на секретаря си за кафе. Отиде в края на стаята и остави плика за доказателства върху масичката под бялата дъска.