Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

По тези причини Смит трябваше да ходи и да се връща от Кътлър през нощта, което силно увеличаваше вероятността от злополука. Но друг начин нямаше.

Въпреки че бяха предприели щателни мерки да изградят сигурна електронна поща, Филипов знаеше, че вероятно ще имат нужда и от мобилните телефони. Беше напълно възможно в някой момент на Смит да се наложи да говори с Далка в Ню Йорк. Знаеше също така достатъчно за федералните агенти, за да очаква, че рано или късно ще искат гласова връзка.

Беше се погрижил и за това. На борда на „Мънибол“ имаше десетина джиесема с предплатени минути, купувани срещу пари в брой от различни държави. Те бяха много полезни при подобни дела. Филипов даде два на Далка и четири на Смит с изрични указания особено на последния: когато говори с ФБР, да използва за всеки разговор различен телефон и да гледа да е кратък, защото идентификаторът на телефона може да бъде триангулиран [18] Става дума за триангулацията на GSM клетки. – Б.пр. за трийсет секунди. Смит, а не ФБР щеше да инициира обажданията. След края на разговора трябваше да изважда батерията. Така телефонът щеше да е изваден от строя, за да не може да изпраща сервизни съобщения на оператора на мрежата.

Филипов отново вдиша въздуха, ухаещ на смърчове. Нощеска Смит замина за Кътлър. Лаптопът му и предплатените телефони бяха увити в няколко слоя найлон, за да ги предпазят от солените пръски на океана. Смит не беше морякът, когото човек иска да изпрати през нощта на опасно плаване, затова Филипов грижливо му даде напътствия: трябва да следва релефа на крайбрежието и да се придържа близо до брега, но да стои извън зоната на прибоя. Нуждаеше се от силен прожектор, който трябваше да изгаси, преди да влезе в пристанището.

Филипов го проследи как тръгва, вслушвайки се в шума на малкия мотор, който постепенно заглъхна. Беше рисковано, но необходимо. Планът беше задействан и вече нямаше връщане. Три или най-много четири дни нямаше да чуят нищо.

Планът беше добър. Беше го прехвърлял в главата си повече от сто пъти, а и с екипажа го бяха обсъждали до призляване. Смит щеше да се настани в „Годер“ под предлог, че е мормонски мисионер. Изглеждаше достатъчно млад, за да не предизвика подозрение. Освен това всички си бяха купили консервативни костюми: стегнатият скъп костюм е безценен аксесоар в определени ситуации, свързани с контрабандата на наркотици. Най-хубавото беше, че Смит наистина беше мормон, наистина беше изкарал годината си в мисионерска работа и знаеше жаргона.

Три дена без информация. Докато беше в Кътлър, Смит естествено не можеше да общува с тях. Но Филипов му беше дал точни инструкции как да реагира в голям брой възможни случаи при преговорите си с ФБР. Трябваше да се придържа към едно основно твърдение: ако Арсено не се озове след седмица във Венецуела, агентът на ФБР ще умре. Много просто.

Филипов знаеше, че при подобни преговори стандартната процедура на властите е да настояват за повече време и да молят за дреболии. Постепенно натрупвайки изисквания и молби, бавеха нещата и лека-полека добиваха надмощие над похитителите. Той нямаше да падне в този капан. Една седмица. Ако не чуят по Скайп Арсено, застанал пред статуята на Симон Боливар на площад „Боливар“ в Каракас, Венецуела – място, което не може да бъде фалшифицирано, ще откарат този кучи син федерален агент в океана, ще го изхвърлят там и ще напуснат страната. Разбира се, дори и да чуят Арсено, пак ще го изхвърлят.

Филипов знаеше, че не върви да блъфираш ФБР. Трябваше да реши: да бъде непоколебим, откровен, без съмнения и да изпълнява докрай, независимо от онова, което е казал. Преговарящите от ФБР бяха специалисти и веднага биха открили блъфа. Ако покажеше и най-малката слабост, и най-слабото колебание, и най-леката сговорчивост за някое тяхно искане, това щеше да е краят.

Смит беше внимателно подготвен за всичко това. Имаше строги заповеди. Филипов му имаше доверие. Може би беше преимущество, че Смит не можеше да общува с кораба, докато е във връзка с ФБР: нямаше да има друг избор, освен да следва указанията. Междувременно беше важно да държат Пендъргаст жив и здрав през следващите седем дни, в случай че ФБР поиска доказателства, че е жив, преди да пусне Арсено.

Докато Филипов стоеше там на утринната светлина, а вятърът пееше в смърчовите клони над кораба, смесвайки се с редовните каденци на вълните, които се блъскаха в скалите, реши, че няма смисъл да казва на мъжа долу какво правят. Какво се случва. Той така или иначе щеше да е мъртъв след седмица.