Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Събра съдовете от снощната вечеря, взе фенерчето и полупразната бутилка вино и тръгна по коридора към тайния вход за апартамента си. Натисна отключващия лост, скритата каменна врата се завъртя и откри входа към помещението, пълно с японски гравюри върху дърво. И замръзна в шок.

На пода, точно пред нейната скрита входна врата, стоеше ваза от гравирано стъкло с едно-единствено цвете в нея.

Ръцете на Констънс се разтвориха и изпуснаха сребърния поднос с чиниите и бутилката вино да се стоварят с трясък на пода. Но това не беше движение, предизвикано от изненадата, а от желанието й да освободи ръцете си, за да извади италианската кама, която винаги носеше със себе си. Натисна бутона, за да изскочи острието, и започна да мести лъча на фенерчето от ляво надясно с насочена кама, докато оглеждаше наоколо.

Беше пусто. Констънс остана там и шокът отстъпи на поток от тревожни предположения. Някой е бил тук – някой беше проникнал в нейната светая светих.

Кой беше виновен за това нахлуване? Кой знаеше достатъчно, за да може да влезе в това най-лично, скрито и недостъпно от всички места на света… и какво значение би могло да се припише на цветето?

Тя се замисли дали да не хукне нагоре по стълбите колкото може по-бързо и да остави зад гърба си това тъмно мазе под мазето с неговите безкрайни мрачни помещения, гротескни сбирки и безброй скривалища. Да се втурне обратно към библиотеката и огъня, към госпожа Траск и Проктър и света на живите. Но този импулс бързо изчезна. През живота си Констънс никога не беше бягала от нещо. Освен това усещаше, че не е в непосредствена опасност: книгата с поеми, перото, цветето не бяха дело на злодей. Ако някой искаше смъртта й, лесно можеше да я убие, докато спи. Да отрови храната й или да я промуши, докато прекосява коридорите на път за асансьора.

Мислите й се върнаха на перото, което отбелязваше любовното стихотворение, скорошната бележка в полето на страницата на непознатата книга. Не, това не беше плод на въображението й: очевидно някой вече беше проникнал в нейния таен апартамент. Книгата, перото, цветето – тълкуваше ги като съобщение. Без съмнение ексцентрично, но съобщение, което, макар да не разбираше, нямаше защо да приема като заплаха.

Констънс остана неподвижна в продължение на десетина минути. Шокът избледня, последва го изпитаният страх. Трябваше да мине много повече време обаче, за да я обземе неприятното усещане, че нейното усамотение е безвъзвратно нарушено.

Най-накрая, оставяйки счупената чиния и бутилката вино на пода, след като си осигури резервно фенерче, тя излезе от стаята с японските гравюри и започна щателно претърсване на мазето под мазето. Колекция след колекция, помещение по помещение. Претърсваше в пълно мълчание, непрекъснато нащрек и за най-слабия звук или проблясък на светлинка.

Не намери нищо. Подът беше от камък или здраво утъпкана пръст, върху които никоя обувка не можеше да остави следи. Участъците, покрити с прах, изглеждаха недокоснати. Не се забелязваше нищо необичайно. Големите сенчести коридори изглеждаха както обикновено.

Когато най-накрая стигна до стълбището, което водеше нагоре, Констънс се спря. Ако човекът или хората бяха излезли от мазето под мазето, нямаше смисъл да продължава търсенето.

Сега се върна при входа към своя таен апартамент и цветето в гравираната ваза. Беше изключително красива орхидея, обаче от разновидност, която не й беше известна. Външността на устната й беше чисто бяла и с издължена форма. Вътре беше розова и почти червена близо до тичинката.

Констънс я проучва в продължение на няколко минути, а съзнанието й се рееше сред различните възможности, никоя, от които не беше вероятна или възможна. Поклати глава и се зае да събира потрошената посуда, струпа парчетата върху сребърния поднос, занесе го по стълбището до асансьора и го остави вътре, за да може госпожа Траск да го прибере. Взе новия поднос с покритата чиния, от която се вдигаше божествен аромат. До нея от сребърна кофа за шампанско, пълна с натрошен лед стърчеше увитото с ленена кърпа гърло на бутилка „Перие Жуе Фльор дьо Шампан“. Тя занесе подноса в мазето под мазето. Но вместо да се оттегли в своя частен апартамент, спря в стаята, където се съхраняваше огромната сбирка на Енох Ленг от изсушени цветя и други растения. Тук, след като остави подноса с кофата за шампанско на едно антикварно бюро, тя провери в няколко енциклопедии, посветени на орхидеите. Докато работеше, очите й се стрелкаха към бутилката шампанско и по силата на прищявка я извади от леда, отвори я и си сипа малка чашка.