Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Събра чиниите, взе фенерчето и излезе от апартамента си в тесния коридор, след това през тайната врата в мазето под мазето.

Крачеше грациозно и уверено през поредицата от помещения, защото познаваше всеки милиметър от сбирките и затова имаше нужда от много малко светлина.

Пред последната група помещения забави крачки, докато не стигна до стълбището, което се виеше нагоре до другия етаж. Когато стигна в горния край на стълбите, закрачи по сумрачните коридори към вътрешния асансьор. Щеше да го отвори, да остави чиниите от снощната вечеря и да отнесе в стаята си храната, която госпожа Траск е оставила там за нея.

Дръпна месинговата решетка, отвори вратата, остави вчерашните чинии вътре и се извърна към прясната вечеря, подредена на сребърен поднос върху блестящо бяла салфетка в елегантни сребърни съдове. Предястието беше скрито под сребърен капак за чинии. Това не беше изненадващо: така госпожа Траск искаше да запази храната топла. Изненадата беше бутилката вино, която стоеше до него заедно с елегантна кристална винена чаша.

Докато Констънс оглеждаше бутилката – беше от Пояк – „Шато Ланш Баж“ от 2006, се сети за последния път, когато беше пила вино: в стаята на Пендъргаст в странноприемницата „Капитан Хъл“, когато бяха в Ексмут. Споменът я накара силно да се изчерви. Нима госпожа Траск беше научила някак за това ужасно и неловко събитие?

Не, това беше невъзможно. Въпреки това след снощната епикурейска вечеря това скъпо вино сега беше учудващо. Не беше характерно за госпожа Траск да избира вино от голямата винена изба на Пендъргаст, а да поднесе вечерята, придружена от бутилка минерална вода или кана с шипков чай. Да не би това да беше начинът на икономката да я примами обратно горе?

Констънс не беше готова за това – или поне засега. Нямаше нищо против госпожа Траск да показва своята загриженост, но това беше прекалено и ако продължава така, щеше да се наложи да й напише бележка.

Вдигна сребърния поднос и пое обратно по стълбището и през тихите помещения до своя апартамент.

Влезе в малката си библиотека, остави подноса и бутилката с чашата настрана, вдигна капака от чинията и се вторачи в нея. Вечерята беше по-проста от снощната, но не по-малко екстравагантна: гъши дроб, запържено на тиган заешко с бели трюфели, подредени върху мазния дроб на тънки, ароматни късчета, в пиперен сос. Блюдото беше украсено с два малки моркова със зеленината им, поръсени с пресен магданоз – смешни кулинарни заврънкулки, много далеч от сериозните зеленчукови гарнитури на госпожа Траск.

Констънс дълго разглежда с удивление чинията. След това взе бутилката и я заоглежда напрегнато.

Когато я остави обратно на плота, осъзна, че и нещо друго не е наред. По-рано през деня, преди да се оттегли в спалнята си, за да дремне, тя пишеше в своя дневник – навик, който беше развила преди години и така и не се освободи от него. Сега обаче забеляза, че друг том е сложен отгоре върху отличителната оранжева корица на бележника марка „Родиа“.

Очевидно това беше нарочно, планирано действие. Не би могъл да падне от близката лавица. Освен това томчето дори не беше от малката й с любов подбрана лична библиотека.

Тя го заобръща в ръцете си. Импрегнираният позлатен надпис на гръбчето й каза, че става дума за стихотворенията на Катул в оригинал на латински.

В този миг забеляза нещо друго. Вмъкнато между страниците като разделител за книга, стърчеше перо. Отвори книгата на отбелязаната страница и внимателно го огледа. Не беше обикновено перо, а много странно и елегантно. Ако не бъркаше много, това беше перо от Норфолкски кака: голям папагал, сега изчезнал, виждан за последен път в природата в началото на XIX век. Местообитанието му е било ограничено до скалите и дърветата на островите Норфолк и Филип – две малки външни територии на Австралия, изгубени в огромните простори на Тихия океан. Спиращото дъха с преливащите си шарки с цвят на канела перо, което сега държеше в ръката си, принадлежеше на вида, обитавал Норфолк.

Тя разбра веднага откъде идва перото. Препарирани екземпляри на Норфолкски кака можеха да се видят само на десетина места, включително Амстердамския зоологически музей и Академията за естествени науки във Филаделфия. Но имаше един екземпляр и в сбирката на Енох Ленг от редки предмети тук в мазето – мъжки папагал, чиито пера бяха необикновено ярки. Препарираната птица беше съборена и повредена по време на конфликта, който избухна в мазето под мазето преди две години. Тя я беше поправила колкото можа, но няколко от перата така и не се намериха.