Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Сега, докато гледаше картата, Проктър започна да разбира къде може да отива Диоген: място, обозначено на картата като Измамната долина. Беше посочено като дълга, несигурна, плитка клисура. В средата й имаше сухо речно корито и свършваше при място, наречено Измамното блато – голямо мъртво езеро. Проктър можеше само да гадае какви са тези „измами“ и как изглежда мястото в действителност.

Неговото предположение беше, че Диоген е убил Констънс за отмъщение. Ако беше така, за какво му беше този ковчег с охлаждане? Защо беше това невероятно отдалечено място? Възможно ли е Констънс да се е съпротивлявала и да е била убита по случайност? Възможно беше, като се имат предвид омразата й към Диоген и неконтролируемите й яростни изблици. А и приказките на летище „Акджуджт“ за забавяне по неизвестна причина, причинено от един от пътниците.

Измамната долина се намираше на още трийсет и два километра в северозападна посока. Сега слънцето се беше изкачило високо на хоризонта. На Проктър това не пречеше, защото климатикът в лендкрузъра работеше отлично.

Качи се в джипа, включи на скорост и потегли, следвайки бавно и грижливо следите. След около час видя на хоризонта силуетите на няколко акации. Когато ги наближи, забеляза плитка, извиваща се клисура – Измамната долина. Следите се спуснаха в речното корито и продължиха по пясъка – ясни и лесно различими на ранното следобедно слънце. Той увеличи рязко скоростта, карайки толкова бързо, колкото смееше. Колата се люшкаше и поднасяше, докато летеше по следите на Диоген.

Речното корито се разшири и колата изведнъж се озова върху твърдата като камък глинена повърхност на Измамното блато. Беше празно и пусто като стокилометров паркинг.

Следите от гуми изведнъж изчезнаха.

С ругатня Проктър наби спирачки и слезе от джипа. Огледа земята и успя да види едва-едва откъде е минала колата на Диоген. Обаче следите бяха почти невидими върху твърдата като скала повърхност и сега щеше да е нужно голямо внимание, умения и време за тяхното следване.

Беше очевидно, че това е било грижливо планирано.

Проктър се качи на тойотата и потегли бавно, като следеше внимателно през предното стъкло речното дъно. Виждаше слабите следи от гумите, но не можеше да кара по-бързо от осем километра в час и често трябваше да спира, за да разузнава.

Колата пред него беше престанала да се движи в права линия: понякога правеше зигзаги или остър завой и дори се връщаше обратно по своите собствени следи.

Малко преди смрачаване Проктър отново потърси помощта на картата. Просна я на земята и извади джипиеса. Откри, че сега се намира в центъра на Измамното блато. Джипиесът му показваше, че Диоген го е водил насам-натам във влудяваща поредица от кръгове и зигзаги.

Изведнъж чу как двигателят на лендкрузъра, който беше оставил да работи, изхълцука, после още веднъж и накрая загасна.

Почувства внезапна и силна тревога. Двигателят не беше прегрял: той го следеше като орел, а температурата на въздуха вече бе започнала бързо да спада. Качи се в колата и завъртя ключа.

Стартерът изщрака, но нищо повече.

Тревогата му се засили. Каза си да се успокои: вероятно заради праха и горещината полюсите на акумулатора се нуждаеха от почистване.

Отвори предния капак и надникна вътре. Полюсите наистина бяха прашни, но не кой знае колко. Бързо ги почисти, кабелите и заземяването – също. Провери акумулатора с отвертка и изкара голяма искра. И той беше наред.

Въпреки това тойотата не искаше да запали.

Проктър изключи от скорост и използва отвертката да шунтира релето на стартера и да го провери.

Не работеше.

Нямаше логика в това. Как, по дяволите, стартерът беше свършил в мига, когато двигателят спря?

Плъзна лъча на фенерчето из двигателния отсек. Всичко изглеждаше нормално. Не се виждаха течове, нито откачени кабели или други следи от саботаж.

Саботаж! Проктър си погледна часовника. Двигателят беше спрял да работи точно в 18 часа. Съвпадение? Вероятно, но въпреки това изнервящо.

Внезапното спиране на двигателя трябваше да има обяснение. Проктър познаваше автомобилите и скоро щеше да го намери.

Четири часа по-късно, изтощен и побеснял, Проктър седна до колата и се облегна на едно от колелата. Успокои се и взе да прави инвентаризация на свършеното. Изчерпателната и подробна проверка го убеди в едно: по някакъв начин главният компютър на всъдехода беше препрограмиран да спре напълно тойотата точно в 18 часа, когато вече е започнало да се смрачава. Това беше единственото, което не би могъл да поправи. Не само щеше да е нужен сложен диагностичен компютър, но и програмният код на двигателя, който беше собственост и строго охранявана тайна на фирмата, държаща патента.