Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Наелектризиран и решителен, Проктър подкара на изток по правия черен път към град Ню Ксаде. Не знаеше със сигурност дали това е крайната им цел, или са продължили навътре в непознатата пустиня. Но съдейки по количеството вода и бензин, с които Диоген се бе запасил, реши, че ще продължи дълбоко навътре в пустинята Калахари в няколкодневно пътуване с трупа на Констънс, чиято цел не му беше известна.

С трупа на Констънс . Тази мисъл отново събуди у него буря от чувства и неразбиране. Проктър знаеше защо Диоген би убил Констънс – в края на краищата тя се беше опитала да убие него. И както смятаха всички, беше успяла. Убивайки Констънс, Диоген щеше да си отмъсти жестоко на своя омразен брат Пендъргаст. Обаче какво щеше да прави с нейния труп? Защо беше предприел такива сложни византийски ходове, за да го отнесе в ковчег с охлаждане на практика в средата на нищото? Сложността на тази мистерия предполагаше, че ако не всичко, то голяма част от подготовката беше извършена предварително. Защо? Вярно, Диоген си падаше по жестоки и сложни игрички, но тази беше неразбираема.

Проктър даде газ и зад джипа се понесе огромен спираловиден облак прах. Мракът щеше да му помогне да види преследваната кола от голямо разстояние. Между другото, беше уверен, че Диоген няма да се отклони от черния път поне докато не стигне в Ню Ксаде. Ако след това поеме към сърцето на Калахари, Проктър беше подготвен. Той прехвърли през ума си съдържанието на чантата за извънредни случаи, за да се увери, че има всичко необходимо:

– два пистолета „Глок“ с резервни пълнители;

– командоския нож марка „КА Бар“;

– универсален инструмент „Летърман“;

– 300 000 долара в брой;

– компас;

– джипиес с малък соларен панел;

– фенерче

– бинокъл;

– телефон с приложение „Бърнър [7] Приложение за IOS и Android, с което може да си направите анонимен телефонен номер в САЩ и Канада, който да унищожите, когато си свършите работата. – Б.пр. “;

– радио с манивела;

– различни паспорти;

– спасително фолио [8] Тънко полиетиленово („Майлар“) фолио, съхраняващо човешката топлина. – Б.пр. ;

– спален чувал;

– магнезиеви пръчки и запалка за палене на огън;

– подсилена аптечка;

– таблетки за пречистване на питейна вода;

– храна, готова за ядене;

– рибарско влакно и кукичка;

– сигнално огледало;

– диодна лампа с блиц ефект;

– игла с конец;

– парашутна корда 555;

– туристически газов котлон.

С тези запаси би могъл да оцелее седмица и повече дори в тези сурови условия. А с резервния бензин джипът му можеше да мине над хиляда и шестстотин километра. Диоген нямаше да му избяга. Проктър щеше да го намери. И да получи отговор на своите въпроси – на всеки от тях.

В слънчевия ад на Калахари Проктър спря отново, за да погледне в картата. Макар да имаше голям опит в пустинни операции, мястото го смая със своите огромни размери. Не можеше да се каже, че е напълно лишено от живот. На няколко места беше видял животни, включително антилопи орикс, гну и цяло семейство жирафи. Имаше снопчета трева, храсталаци и от време на време се виждаше по някое дърво. Онова, което го изнервяше, беше огромната безкрайност на пейзажа: онагледена безграничност.

Слезе от колата и разгърна картата върху жежката земя. Взе четири камъчета и затисна краищата й. Нямаше вятър, но въздухът трептеше от горещината. Извади джипиеса, включи го и го остави върху картата, наблюдавайки как бавно намира сателити и накрая му показа неговото местоположение. Намери го на картата и се замисли какво ли означава това.

Ню Ксаде беше на почти 240 километра зад гърба му, а пред него се простираха още 400 километра пустиня. Обаче знаеше, че е на прав път, и в този случай не му беше отнело много време, за да се увери в това. Лендроувърът на Диоген беше профучал през градчето с висока скорост, затова всички го бяха забелязали. В другия край на града, откъдето започваше черният път, следите от гумите му бяха лесно различими. Докато продължаваше преследването, въпреки че от време на време спираше, за да се консултира с картата, Проктър сякаш скъсяваше преднината на своята мишена. Предполагаше, че причината е тежкият хладилен ковчег, който Диоген превозваше. Това сигурно се отразяваше на движението и управлението на лендроувъра.

Там, където черният път се губеше, следите от колата на Диоген се виждаха върху пътеки на странстващи говеда, животински пътеки и поредица сухи и твърди като камък речни корита, преди да продължат из пустинята. Пясъчната й повърхност, подпомагана от безветрието, съхраняваше отлично следите от гуми. Помагаха и полегатите лъчи на утринното слънце. Колата на Диоген беше описала лека извивка в северозападна посока и Проктър подозираше, че се насочва към средата на Калахари. Бяха стигнали до официалната граница на големия Калахарски дивечов резерват, но това място се намираше много далеч от обичайните маршрути на организираните сафарита. Тук земята беше плоска, безплодна и монотонна.