Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Те продължиха да вървят, като се придържаха в сенките на дърветата, надвиснали над края на пясъка. Пендъргаст спря, след като изминаха две трети от дължината на дългия бряг. Близо до брега беше веригата от малки мангрови островчета, осеяли плитките води.

— Алойшъс.

За изненада на Пендъргаст от мрака се показа фигурата на мъж. Лонгстрийт. В ръката си държеше пистолет.

— Трябваше да се досетя след последния ни разговор, че ще намериш свой начин да дойдеш тук – каза той.

Не получи отговор.

— Не съм сигурен какво се готвиш да сториш – продължи началникът, – но ще се почувствам много по-добре, ако пуснеш пистолета на земята.

Пендъргаст го направи.

— Ти може да си забравил своята чест и нашата клетва, но аз не съм. – Лонгстрийт пристъпи напред и насочи пистолета си срещу Диоген. – Времето дойде – каза той. – Приготви се да умреш, копеле.

Настъпи дълго мълчание.

Това сякаш изнерви Лонгстрийт. Той стрелна поглед към Пендъргаст.

— Той уби Декър.

Мълчание.

— Ще го гръмна, ще си уеднаквим показанията и никой няма да разбере.

— Не – каза Констънс.

Лонгстрийт не й обърна внимание. Пръстът му започна да обира свободния ход на спусъка.

— Не! – извика Констънс и неочаквано блъсна Диоген настрани точно в момента, когато проехтя изстрелът. Куршумът го пропусна. Тя застана пред Диоген.

— Мамка му, разкарай я оттам – каза Лонгстрийт на Пендъргаст.

Пендъргаст го погледна.

— Моят отговор също е… „не“!

— Какви ги приказваш?

— Няма да го убиеш.

— Ние дадохме клетва! Той уби Декър . Ти сам каза, че единственият изход е да бъде убит.

— Той ми е брат.

Лонгстрийт се втренчи в него смаяно.

— Съжалявам – каза Пендъргаст. – Той е част… от семейството.

— Семейството?

— Вероятно трябва да си Пендъргаст, за да разбереш. Аз съм виновен в ужасни престъпления срещу моя брат. Аз съм причината той да е такъв, какъвто е. Сега осъзнавам, че ако участвам в убийството му, няма да мога да живея в мир със себе си. Буквално. Няма да имам друг избор, освен да сложа край на живота си.

Лонгстрийт започна да мести поглед от единия брат към другия.

— Кучи син, това е направо нечувано!

— Хауърд, моля те, не убивай брат ми. Той ще изчезне и повече никога няма да чуеш за него. Имаш думата ми.

В този миг Диоген се засмя саркастично и налудничаво.

— За бога, не го слушайте. Убийте ме! Искам да умра . Побързай, човече! Братко, кажи на своето приятелче да натисне спусъка! – От устата му се откъсна потиснато ридание, макар че продължаваше да се смее.

— Той е сериен убиец – каза Лонгстрийт. – И ти очакваш да го пусна просто така?

— Кукуригу! – изрева неочаквано Диоген, пръскайки изпълнителния директор със слюнки. – Кукуригу!

— Повярвай ми, ако го оставиш жив, това ще му причини много по-голяма болка от всичко, което съдебната система може да му стори. – Пендъргаст направи пауза. – Той повече няма да убива. Сега вече зная това. Но решението е твое. Слагам моя и неговия живот в твоите ръце. Констънс, моля те, отдръпни се.

Констънс се поколеба за миг, после се подчини.

Мина една непоносимо напрегната минута. След това Лонгстрийт бавно свали пистолета.

— Не мога да повярвам, че го правя – каза той. Вторачи се в Диоген с открита омраза и се изплю в пясъка. – Копеле, ако те видя още веднъж – мъртъв си.

Пендъргаст бързо пристъпи към Диоген, който беше млъкнал и само гледаше, за да му свали белезниците.

— Прецапай до тази група островчета. При най-външния от тях, в един канал на мангровите дървета, ще намериш каяк. – Той му протегна раничката си. – Вътре има храна, пари, вода и карта. Насочи се към Джонстън Кий. Не се набивай на очи. Когато нещата утихнат, върни се в цивилизацията. Не се съмнявам, че можеш да измислиш хубава история и нова самоличност. Надявам се, и нов външен вид. Защото Диоген Пендъргаст умря тук при взрива. Метафорично и буквално.

След известно колебание Диоген взе раницата, надяна я на раменете си. Пристъпи напред прегърбен, все едно раницата положи на раменете му тежко бреме. С бавни крачки навлезе в черната вода. Но след малко спря и се обърна. Тъмният му силует сякаш трептеше в сумрака като безплътен призрак.

— Умрял казваш? Братко, много си прав. Аз наистина съм мъртъв . – Обърна се и изчезна в мрака.

След известно време в мълчание Лонгстрийт се обърна към Пендъргаст:

— Това беше прекалено. Дори нещо повече. Накара ме да наруша клетвата и задълженията си като федерален агент. – Той се огледа. – Смятам, че повече нямаме работа тук. Ти и аз, братко, също свършихме. – После рязко се обърна. – Какво ще правим с нея?