Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

В слушалките на шлема си чуваше объркването и смайването сред хората от неговия и от Синия екип. Веднага повика останалите зодиаци от Кий Уест с подкрепления и парамедици, за да изведат ранените. Обаче Кий Уест беше на осем мили в югозападна посока. При скорост от трийсет възела на лодките щяха да са им нужни петнайсет минути, докато стигнат до кея на острова.

Лонгстрийт трябваше веднага да вземе решение: или да отмени нападението, или да го завърши с пълна преса срещу противника. Ако се оттеглят сега, противопоставянето можеше да се проточи седмица или дори месец – нови Руби Ридж [60] В Руби Ридж живее семейство Уивър, християни фундаменталисти, атакувани от спецотряди на шерифската служба, след като главата на семейството не се явява в съда. – Б.пр. или Уейко [61] В Уейко ФБР атакува ранчото, където живеят следовниците на Дейвид Кореш, водач на сектантската християнска фундаменталистка религиозна общност „Клонка Давидова“. – Б.пр. . Беше очевидно, че си имат работа с умопомрачен човек. Въпреки че операцията започна твърде зле, не я ли завършеха, щеше да е още по-лошо. Или трябваше да продължат, или веднага да си тръгват.

Лонгстрийт събра хората с помощта на радиовръзката. Те бяха стреснати и на ръба да изгубят контрол. Той им разясни положението, за да ги извади от объркването, в което бяха изпаднали. Нареди им да престанат да стрелят и да се прегрупират. Заповяда да се евакуират ранените и атаката да продължи по план. Синият екип, който още беше в пълен състав, трябваше да превземе къщата. Той и остатъкът от Червения щяха да продължат на север, за да прочистят острова. Чувалът щеше да се затвори при срещата им около основната къща, където се надяваше Диоген да опита да окаже съпротива. Там можеха да го нападнат със сълзотворен газ, шокови гранати или да подпалят къщата.

Докато се придвижваха по плажа, изпълнителният директор поддържаше непрекъснат контакт с останалите от екипа и слушаше техните разговори по канала. Един от хората му се обади неочаквано. Гласът му беше сведен до шепот:

— Червен едно, тук някой се крие в храсталаците.

— Червен две, изчакай подкрепление. Аз съм на път.

Лонгстрийт забърза със сложени очила за нощно виждане към мястото, посочено от джипиеса. Това беше гъст участък от мангрови дървета и малки палми. Той се движеше бързо и скоро се присъедини към своя колега. Мъжът беше заел позиция зад гъст храсталак.

— Ето там – посочи Червен две – чух някой да се движи. Извиках му да излезе, но нямаше отговор.

Лонгстрийт се заслуша. Намираха се близо до брега и лабиринт от мангрови дървета, който продължаваше напред във водата. Извика:

— ФБР, излезте с вдигнати ръце!

Отговор не последва, но се чу лек плисък като от човек, който крачи в плитка вода. Той претърси гъстата плетеница от растения с очилата си, но не видя нищо. Ако това беше Диоген, а Лонгстрийт беше почти сигурен, че е, трябваше да внимава. Вероятно щеше да се бие до смърт.

Махна на Червен две да опише полукръг отдясно в опит да пресече пътя му и с подобен жест му показа, че той ще отиде направо. Мъжът кимна.

Когато предпазливо излязоха иззад прикритието си, изтрещяха два изстрела. Лонгстрийт и Червен две веднага се хвърлиха на пясъка.

— Добре ли си? – попита Лонгстрийт.

— Да – прошепна колегата му в отговор.

— Мини диагонално през този гъсталак. Аз отивам направо, за да пипна този задник.

Изпълнителният директор запълзя по корем. Трябваше да елиминира стрелеца. Смяташе, че има предимство заради очилата за нощно виждане, макар че не можеше да е сигурен, че Диоген няма.

Докато пълзеше, отново чу тих плисък. Явно мъжът се оттегляше. От позицията си по корем се прицели по звука и стреля два пъти.

Това подплаши стрелеца да ускори оттеглянето си и Лонгстрийт чу поредица от плискания, които му позволиха да се прицели по-добре. Отново даде два изстрела и реши, че е чул тихо стенание.

Скочи на крака и хукна към звука, нагази във водата и пое по тесен, плитък, виещ се между мангровите дървета канал. Стреля веднъж, после още веднъж малко по-встрани, за да държи стрелеца под напрежение и да потисне неговия ответен огън. Сред дърветата беше много тъмно, но с очилата си виждаше отлично. Молеше се стрелецът да не вижда толкова добре. Червен две беше зад него откъм лявата му страна, описвайки полукръг, за да отреже пътя на мъжа. Беше измислил така настъплението, че да няма поражения от приятелски огън. Обаче искаше първи да стигне до него. Ако това беше Диоген, щеше собственоръчно да го убие и този план му позволяваше да има отлично извинение, щом го направи.