Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

За пореден път се запита какво, по дяволите, се беше случило с Пендъргаст. Идеята за участие на спецотряда не му беше харесала, той искаше да подходи като при тайна операция. Лонгстрийт знаеше, че това е много глупаво: няма нищо по-хубаво от блицкриг с превъзхождащи сили. Някога, когато бяха в специалните части, се случваше Пендъргаст да изчезва по същия начин. Не се обаждаше никому само за да се появи по-късно, постигнал някаква важна цел. Беше се случвало достатъчно често, така че в екипа се появи нарицателно за това: Да не направиш като Пендъргаст , което означаваше Не изчезвай, без да се обадиш .

Точно сега не можеше да се притеснява за това. Ако неговият приятел действително беше „направил като Пендъргаст“, скоро щеше отново да се появи. Лонгстрийт се молеше да не е решил да направи някоя глупост, слагайки началото на кошмар от бумащина, въпроси и изслушвания.

Докато летяха ниско и бързо, видя през отворената врата на хеликоптера остров Халсиън да израства отпред. На западния хоризонт остана само ивица светлина на прага на тъмна, безлунна нощ. Вдясно от тях можеше да види хеликоптера на Синия екип, който летеше в добра формация с техния.

Той промърмори в слушалките с микрофона:

— Син екип, тръгнете на север и се пригответе за кацане. Ние ще се приземим южно от вас. Двата екипа трябва да са на земята точно в деветнайсет и двайсет.

— Разбрано.

Хеликоптерът зави и намали, когато започна да се снишава. Долу в сумрака Лонгстрийт вече виждаше стопанските постройки и голямото празно пространство от пясък, покрит с острица.

— Проверете оръжията, бронежилетките и включете уредите за нощно виждане – нареди изпълнителният директор по разузнаването, докато проверяваше своето оборудване и 9-милиметровата „Берета“ и наместваше очилата си за нощно виждане.

След малко нареди:

— Свали ни долу!

Пилотът направи завой и спусна хеликоптера към земята. Вдигнаха се облаци пясък от въздушните струи на витлата, а острицата се залюшка насам-натам. Хеликоптерът се приземи, екипът изскочи от кабината с насочени оръжия, разпръсна се и хукна към стопанските сгради и храсталаците за прикритие, изпълнявайки точно предварителния план на Лонгстрийт. Той изскочи последен и се насочи право към плажа.

Пендъргаст беше съблякъл дебелата рокля на Констънс, оставяйки я по бикини. Тя трепеше цялата. Той обработи раните от ножа, използвайки своя медицински комплект: почисти ги с дезинфектант, намаза ги с антибиотичен крем и ги превърза колкото можа с бинтове – всичко това, докато пистолетът бе насочен към Диоген, чиито ръце бе заключил с белезници зад гърба.

Той чу шума от хеликоптерите на Лонгстрийт.

— Кавалерията идва – отбеляза безизразно Диоген.

Пендъргаст не обърна внимание на брат си. Раните не бяха опасно дълбоки, но не бяха и плитки. Щеше се наложи да ги шият. Констънс беше изгубила много кръв и той се страхуваше, че може да изпадне в шок, макар да изглеждаше странно будна. Освен това психическата й стабилност в момента беше под голям въпрос.

Трябваше да се махне колкото може по-бързо от острова.

— Е, братко – обади се отново Диоген, – ако животът ми бъде пощаден, какво правим?

Пендъргаст прегърна Констънс, за да я държи изправена. Почувства как странното животно, което беше завзело нейните форми, трепери. Тя беше потънала в мълчание: трептящо и красноречиво. Странно състояние, което не можеше да разбере. Но после се сети, че никога не я беше разбирал напълно.

— Можеш ли да ходиш? – попита той.

Тя кимна.

— Опри се на моето рамо, използвай го като подпора.

Тя го хвана под ръка, а тялото й се опря на рамото му.

Пендъргаст махна с пистолета на брат си.

— Да вървим.

— Къде?

— Мълчи и изпълнявай моите заповеди.

— А ако не искам, какво? Ще ме убиеш ли?

— Те ще го направят.

— Очаква ги най-голямата изненада в живота им! – каза Диоген. После се засмя тихо, сякаш на някаква тайна шега. Смехът не спираше.

В този момент Пендъргаст чу шума на двутактов двигател откъм морето и погледна натам. Видя неясната форма на „Зодиак“, който се приближаваше към кея в далечния край на брега.

— В гората – нареди той.

Диоген се подчини, кискайки се под нос, и всички влязоха в сенките на мангровата горичка.

Диоген закрачи в мрака надолу по едва видима пътека между дърветата. Пендъргаст подкрепяше Констънс, която се беше вкопчила в него като дете.

— Каква е тази изненада? – попита Пендъргаст.