Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Знаеше, че има много малко време: двата хеликоптера на спецотряда щяха да пристигнат след двайсет минути от военноморската база „Кий Уест“. Пендъргаст не успя да убеди Лонгстрийт, че подобна масова атака няма да бъде ефективна срещу човек като Диоген, че вероятно ще се обърне в негова полза и като нищо може да доведе до смъртта на Констънс, независимо дали беше заложник, или доброволен участник. Пендъргаст не знаеше нищо за психическото й състояние, но беше сигурен, че каквото и да е, то със сигурност е неуравновесено. По тази причина по време на подготовката за операцията той се измъкна и взе „назаем“ една моторница от марината на Саут Бийч. Корпусът й беше от карбонови фибри, имаше два извънбордови двигателя, които при спокойно море можеха да развият мощност от хиляда конски сили и близо деветдесет възела скорост.

На остров Ъпър Шугърлоуф я смени с каяка, нает заедно с тропически неопрен от един от многото магазини за лодки под наем, който вече затваряше. Проблемът беше, че никога не се беше качвал на каяк, а проклетото нещо не само бе нестабилно, но и той все не можеше да върти греблото както трябва, за да се придвижва напред.

Най-накрая успя да налучка основното движение. Не след дълго се показа и малкият грозд от острови. Технически погледнато, това не бяха истински острови, а групички мангрови дървета, които стърчаха от плитката вода, а корените им образуваха преплетен лабиринт. Пендъргаст вкара каяка в един скрит канал между мангровите дървета и го върза. След кратка борба успя тихо да се измъкне от него и застана в дълбоката шейсет сантиметра вода. Бръкна в багажника на каяка и извади раменен кобур, в който беше неговият „Лес Беър“, сложи си го, след това преметна през раменете си малка черна раница „Оспри“.

Светлината по небето избледняваше, когато започна да заобикаля острова. Картите показваха, че водата е не по-дълбока от деветдесет сантиметра и се оказа, че е вярно, установи той, докато се придвижваше между малките покрити с мангрови дървета острови. Лекият черен неопрен го правеше почти невидим в спускащата се нощ. Излезе изпод сенките на дърветата и се приведе, докато пресичаше района с открита, плитка вода към главния остров Халсиън. Излезе от водата на малък пясъчен плаж и спря да се ослуша. Наоколо беше тихо. Пътека, която беше видял на сателитните снимки, се виеше към вътрешността на острова. Той тръгна по нея, докато стигна до песъчливия терен около къщата. Оказа се къщата на иконома, а прозорецът на всекидневната беше осветен. Придвижвайки се тихо, Пендъргаст стигна до прозореца, повдигна се и надникна. Един възрастен мъж, седнал в кресло с висока облегалка, четеше дебел том на „Одисей“.

Пендъргаст си помисли, че тихата вечер на възрастния човек скоро ще бъде нарушена, но още не му беше времето. Отмина прозореца и порови из картата на острова, която беше запаметил, за да избере пътеката, водеща към голямата къща. Тя го преведе през мангрова горичка и двойка стари терпентинови дървета, преди да се види задната част на къщата. Светлините бяха загасени и сякаш никой не беше у дома. Спускаше се черна нощ и луната нямаше да изгрее още няколко часа. Придържайки се към сенките, той се качи на задната веранда и опита вратата. Не беше заключена. Влезе, разузна набързо първия етаж, след това излезе от входната врата, сигурен, че в момента няма никого в къщата, но е обитавана. Диоген и Констънс бяха някъде тук. Сигурен беше в това.

Той спря. Чу се далечен звук: пронизителен вик долетя сякаш от другия край на острова. Извади пистолета си и напрегнато се заслуша. Тогава чу три изстрела в бърза последователност.

Когато видя пистолета, Констънс се хвърли в краката на нападателката и куршумите прелетяха над нея, разрошвайки косата й. Двете се търкулнаха на пясъка. Констънс хвана ръката на момичето с две ръце и няколко пъти я блъсна силно в пясъка, за да изпусне пистолета. Обаче жената беше учудващо силна за своя ръст и успя да се измъкне от хватката на Констънс. И двете се хвърлиха към оръжието, а непознатата пусна ножа, за да го хване. Двете паднаха върху него, докато се блъскаха и драскаха. Хванаха го едновременно, всяка с двете си ръце. Затъркаляха се по пясъка, извивайки се и гърчейки се, като ту едната се озоваваше отгоре, ту другата. Момичето се опита да ухапе Констънс, но тя дръпна рязко глава, след това нападна на свой ред и зъбите й потънаха в бузата на жената, която изпищя от болка. Отново се претърколиха и Констънс се озова отгоре, опитвайки се да измъкне пистолета, докато другата жена стенеше, а кръвта от ухапването по бузата й се стичаше надолу. Констънс почти бе измъкнала пистолета, но се откри и нападателката стовари коляното си в слънчевия й сплит, изкарвайки въздуха й, и измъкна оръжието.