Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Констънс замахна и отблъсна ръката й точно когато изстрелът изтрещя, а куршумът се заби с глухо тупване до нея, вдигайки облак пясък. Беше извила глава, но пясъкът улучи нападателката в лицето. Жената се дръпна назад и разтърси глава, за да махне пясъка от очите си, а през това време откри дива стрелба, дърпайки спусъка отново и отново. Куршумите прелитаха далеч от Констънс, когато, зяпайки за въздух, тя се хвърли отново върху жената и със силата на нарастващата ярост сграбчи пистолета, измъкна го от нея, опря го в челото на нападателката и дръпна спусъка.

Щрак.

Най-накрая пълнителят се беше изпразнил. В този миг момичето със забележително присъствие на духа се възползва напълно от нейното объркване, нанесе каратистки удар по лицето на Констънс и се претърколи изпод нея, разменяйки позициите им. Сега тя се оказа отгоре, а и бе успяла да намери ножа си в пясъка. Замахна надолу, но Констънс се претърколи и ударът попадна в дебелия плат на роклята й, а после в пясъка.

С решимост и абсолютно безмълвно момичето замахваше напред-назад, но острието се бе закачило в плата. Докато противникът й се бореше да освободи ножа си, Констънс измъкна своята кама от камизолата и веднага нанесе удар нагоре.

Жената отскочи назад, приземявайки се добре, но така даде възможност на Констънс също да се изправи. Стиснали ножовете си, двете започнаха да се обикалят като скорпиони в пясъка.

— Коя си ти? – попита Констънс. Младата жена й се стори позната, но не можеше да се сети откъде.

— Твоят най-голям кошмар – чу в отговор.

Жената замахна, но Констънс с танцова стъпка отскочи встрани.

Тогава с крайчеца на очите си долови движение. Диоген . Беше се появил на края на плажа и ги гледаше. Ръцете му бяха скръстени като на зрител.

Констънс трябваше да остане съсредоточена. С хладнокръвна противничка като тази не биваше да се поддава на самоубийствен гняв. Двете напрегнато се въртяха в кръг. От начина, по който момичето държеше ножа и бързите му и леки движения, Констънс разбра, че то е много по-опитно и че един продължителен сблъсък няма да завърши в нейна полза.

Жената замахна, Констънс се дръпна, но не достатъчно, защото ударът раздра плата на ръкава и разпра плътта й.

— Попадение, съвсем осезаем удар – обяви Диоген.

Констънс замахна към жената, но улучи празното пространство, защото тя отскочи встрани, завъртайки се като в бойните изкуства. Сега се възползва от пропуска на Констънс, нанасяйки светкавичен удар и сряза китката на противничката си, макар тя да опита да се завърти, за да я спаси.

Констънс осъзна, че скоро един от тези удари ще попадне в целта. Тежката й рокля, натежала допълнително от кръвта, забавяше движенията й. Дали Диоген нямаше да се намеси? Не: погледът, който стрелна към него, показа, че си стои на мястото, а на лицето му е изписан интерес и дори забавление. Разбира се, това представление нямаше как да не му се понрави: две жени се бият до смърт заради него.

Тежката рокля … Тази маса от тъкани можеше да й е от полза. Но трябваше да се движи бързо. Всеки момент нападателката щеше да замахне.

Констънс нанесе своя удар. Засили се и скочи върху жената и замахна с крака нагоре във вихрушка от тъкан, обгръщайки противничката си е роклята. Напълно изненадано, момичето нададе приглушен вик, замахна с ножа, но попадна само на плат, докато двете падаха на земята, а Констънс я стискаше здраво с коленете си. Жената се дърпаше и мяташе, замахваше с ярост, но не успяваше да измъкне ръката с ножа от плетеницата на материята.

Констънс я стисна още по-здраво с коленете си, завъртя се, вдигна пистолета и го стовари отстрани върху главата й, после още веднъж, докато виковете й не се превърнаха в хъркане и тя усети как тялото й се отпусна. Притисна неподвижната й ръка с ножа, изви юмрука и измъкна оръжието от нея. Грабна ножа, изтегли се назад и се изправи на несигурни крака с нож във всяка ръка.

Нападателката лежеше на пясъка, неспособна да стане, и стенеше в полусъзнание.

Констънс се обърна към Диоген. Лицето му беше зачервено, дишаше учестено, а в очите му блестеше почти сексуална възбуда. Това беше старият Диоген, когото тя помнеше толкова добре. Той не направи никакъв опит да й помогне и не продума. Беше омаян от онова, на което току-що беше станал свидетел.

Тя почувства рязко замайване. Постави ръце върху коленете си и наведе глава в опит да я проясни, като дишаше дълбоко.

След миг чу гласа на Диоген. Вдигна глава, но той не говореше с нея. Изражението на похотливо доволство бе изчезнало от лицето му, сменено от дълбоко удивление и безпокойство, докато се взираше в една черна фигура, излязла от мангровите дървета. Фигурата пристъпи напред в последното проблясване на сумрака, облечена в черен неопрен.