Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Скоро ще разбереш. Всъщност още сега…

Зад тях изригна огромна експлозия, грамадна огнена топка се издигна в нощното небе, разпръсвайки навсякъде пламтящи отломки и искри. Миг по-късно ги блъсна ударната вълна, огъвайки дърветата и помитайки всичко по пътя си. Взривът предизвика мигновената реакция на Южния екип. Чуха се изстрели, после няколко по-малки експлозии след изстреляните от РПГ мини. Взрив от трескава активност, която Пендъргаст чуваше как бързо приближава.

— Какво направи?

— Това вероятно е съвпадението на хилядолетието. Уверявам те, не беше предназначен за теб или твоите колеги. Това беше напълно лично разрушение. Типично за ФБР – да се озове на погрешното място в погрешното време!

— Какво разрушение?

— На моята лична сбирка от рядкости. О, душо, променена в малки капки, ще паднеш в океана, където никой не ще те намери!

Пендъргаст мълчаливо местеше очи от Констънс на Диоген, после нареди:

— Да вървим на юг успоредно край брега колкото може по тихо.

Те продължиха напред, придържайки се към дърветата и храсталаците в края на плажа, докато зад тях продължаваха да се чуват звуците от битката.

Флавия, която се беше проснала по очи, когато чу експлозията, се изправи. Не беше сигурна какво се случва и защо, но осъзна, че настъпилият внезапно хаос ще й е от полза. Хаосът щеше да стане нейно прикритие, неин приятел.

Промъквайки се по края на острова сред ивицата мангрови дървета, тя се приближи до мястото, където беше избухнал взривът. Сега то гореше ярко, осветявайки небето отгоре достатъчно силно, за да може човек да се ориентира в мрака. Отляво чу кратка стрелба. Мангровите дървета свършваха в северния край на острова. Тя се присви, оставайки зад тях, погледна и пред нея се откри сцена на пълно разрушение.

В откритото пясъчно пространство беше изровен голям кратер, бледи пламъци трепкаха в него, все едно е вулкан. На около двеста метра от него хеликоптер лежеше на едната си страна, а от него се вдигаха пламъци до небето. Няколко трупа бяха пръснати около него, а двама мъже – може би парамедици – се бяха надвесили над тях. Тя се огледа и видя на около петнайсет метра от себе си друг мъж, който лежеше бинтован на носилка и стенеше. Изглежда вече се бяха погрижили за него и го бяха оставали временно, докато триажират [59] В медицината означава преценка на спешността на нараняванията при лечение на голяма група пациенти. – Б.пр. другите.

Тя не можеше да разбере какво се случва тук и защо кацнаха хеликоптери, пълни с въоръжени мъже, но не я беше грижа. Имаше една-единствена цел: да очисти тази кучка Констънс.

Все така приведена, Флавия се втурна по откритата площ и през острицата, зарязвайки прикритието на мангровите дървета. Скоро се озова при мъжа на носилката. Главата и ръката му бяха бинтовани, а очите отворени и вторачени в нея с изненада и неверие.

Тя го огледа бързо и откри каквото търсеше: кобур с .45 калибров пистолет в него. Измъкна го, извади пълнителя – пълен беше.

— Какво… вие…? – попита мъжът с болезнен глас.

— Взимам оръжието ти.

Той замърмори и се размърда, опитвайки се да стане.

— Не…

— Успокой се, нищо не можеш да направиш.

— Неее… – каза той по-високо.

— Ще се видим по-късно – каза тя, обърна се, но се поколеба, реши нещо друго, върна се и извади убиеца на зомбита от чантичката на кръста.

Работата й отне само десет секунди.

Забърза обратно към редицата мангрови дървета, спря за миг да разгледа оръжието – хубав „Колт“ модел 1911, пъхна го под колана на панталона си и пое на юг, за да открие кучката.

На брега Лонгстрийт беше достатъчно далеч от взрива, но въпреки това ударната вълна го повали. Не беше ранен, но му изкара ангелите. Тримата най-близо до него бяха на земята. Той се втурна да им помага, докато останалите от Червения екип започнаха да се връщат. В този момент хеликоптерът, който взривът бе повалил на една страна, избухна в пламъци. Чу се още една експлозия, когато се взриви резервоарът. Всички бяха в паника, защото сметнаха, че са подложени на мощно нападение, и започнаха да стрелят по всичко, което се движеше. За миг и Лонгстрийт повярва в това, но когато видя дълбокия кратер, разбра, че е дело на предварително заложено взривно устройство. Диоген беше поставил бомба в най-очевидната зона за приземяване на острова и те бяха попаднали право в капана му. Това беше един от сценариите, за които го предупреди Пендъргаст. Осъзна, че е подценил твърде много съпротивата, която щяха да срещнат, и започна горчиво да се упреква.