Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Спря да се ослуша. Пред очилата му се мярна някакво размазано движение, но беше твърде бързо, за да може да се прицели. Продължи напред и стреля веднъж, бързайки по тесните канали между мангровите дървета. Приближаването му подплаши стрелеца. Чу пукот и плискане на вода, докато мишената бързаше с все сили да се измъкне.

Откъм дърветата долетя друг изстрел, който прекърши клона до рамото му и Лонгстрийт се хвърли във водата. Копелето май не беше толкова подплашено, колкото предполагаше. Още два изстрела, които минаха над него, после пукотът на клони и плискането на вода продължиха, докато стрелецът продължаваше да отстъпва.

Не беше далече и шумът бе отлична мишена.

Лонгстрийт стана, прицели се грижливо и стреля. Чу се вик, след това плисък и настъпи тишина.

Той забърза през сплетените мангрови дървета и стигна до стрелеца. Вгледа се невярващо в него: беше млада жена, просната по гръб и цялата в кръв. Очите й бяха широко отворени. За секунда Лонгстрийт си помисли, че това трябва да е Констънс Грийн. Не, това със сигурност не беше жената, която бе видял на снимка по време на брифинга. Всъщност с известен шок установи, че знае коя е тя. Разпозна лицето й от полицейските снимки и видеозаписите, които беше гледал. Флавия Грейлинг го гледаше вторачено с бляскави, пълни с омраза очи. Тъй като силите й намаляваха, се опита да вдигне пистолета, но той се пресегна надолу и го измъкна от ръката й. В другата тя стискаше опасен на вид нож за широката ръкохватка. Гримасничейки от болка, се надигна, сякаш искаше да го хвърли… но падна обратно по гръб.

Колегата му се появи изотзад.

— Какво, по дяволите, става? Момиче?

— Да.

Лонгстрийт не можеше да си представи какво прави тя на Халсиън. Цялата работа се превръщаше в абсолютна каша. В края на краищата Пендъргаст излезе прав.

— Тя не е мишена номер две, нали?

— Не.

— Тогава откъде се е взела?

— Нямам представа.

— Излез оттук, отиди на кея и вземете един „Зодиак“, за да я евакуирате оттук.

— Мъртва е.

— Може би. Изведете я и направете всичко възможно. Отивам да се срещна със Синия екип при основната къща.

Лонгстрийт излезе от мангровите дървета и пое нагоре по брега.

Лонгстрийт се затича по брега и скоро се озова при основната къща. Тя вече беше заобиколена от Синия екип, а специалистите по преговори за освобождаване на заложници с мегафон канеха всички да излязат. Последно предупреждение! След това спецотрядът ще влезе и всяка съпротива ще бъде смазана с огън на поражение!

— Има ли някого вътре? – попита Лонгстрийт, когато застана до ръководителя на Синия екип.

— Не знаем. Не се стреля, не забелязахме движение вътре, нищо не се чува. Може би къщата е празна.

Лонгстрийт кимна. В мига, в който видя къщата, разбра, че Диоген не е вътре. Обширна дървена постройка, която можеше да изгори за пет минути и не предлагаше защита: 9-милиметров куршум можеше да мине през цялата сграда.

— Използвайте шокови гранати и влизайте!

— Да, сър.

— Аз продължавам. Имам специална задача. – Лонгстрийт се обърна. Диоген и жената бяха някъде другаде. Нападението на къщата бе отлична диверсия, която щеше да му позволи да ги намери, когато най-малко очакват. Докато започна да се отдалечава, чу мъжът с микрофона да казва, че последната им възможност да излязат, е изтекла. Миг по-късно се чу звукът на трошащо се стъкло и приглушените трясъци на шоковите гранати.

Промъкваха се скрито през мангровите дървета далеч от мястото, където се развиваха събитията. Пендъргаст подкрепяше Констънс, докато държеше Диоген, който вървеше напред, под прицел. Брат му крачеше бавно, все едно върви в мъгла. Придвижваха се внимателно, като внимаваха винаги да са под прикритие. През дърветата пред тях Пендъргаст видя втори огън. Знаеше, че това е къщата на иконома. Миг по-късно надникна към полянката, която заобикаляше къщата. Наистина гореше – бяха я превзели и прочистили. Сега дебелият том на „Одисей“ лежеше в пясъка, където личаха отпечатъците на много крака. Специалният отряд беше продължил напред, оставяйки района пуст.

— Върви – нареди той и махна с ръка към пътеката, която водеше от вилата към брега.

— Къде отиваме? – попита Диоген.

Пендъргаст не му отговори. Поеха по пътеката и след малко излязоха на края на плажа. Пендъргаст спря, за да разузнае. Беше пуст. Един „Зодиак“ беше вързан за кея срещу основната къща. Видя двама души, които товареха ранени на носилки в лодката. Скоро след това двигателят заработи, тя се отдели от кея и с висока скорост пое на югозапад. Изглежда сега действието се развиваше главно около основната къща.