Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Мария Клее също се включи.

— Възможно ли е извършителят да не е само един? Както го описвате, прилича едва ли не на ритуал. Щом подбудите не са политически, възможно ли е да имаме пред себе си някакъв култ?

Вернер Майер се засмя пренебрежително. Но и двете жени не му обърнаха внимание. Фабел го погледна предупредително.

— Възможно е, но е малко вероятно — отговори Сузане Екхарт. — Дори и да са го направили няколко души, психологическият портрет на основното действащо лице — на човека, извършил убийствата — си остава същият. Ако е замесен и друг, той изпълнява ролята на манипулатора… на човека, запълващ бездната, оставена от родителя, който се е отнасял небрежно или е прибягвал до насилие. В такива случаи — например в случая с Ленард Лейк и Чарлс Нъг в Щатите от осемдесетте години — единият от двамата няма високо мнение за себе си, а другият е патологичен егоист. В нашия случай обаче много по-вероятно става въпрос за солов кръстоносен поход. Извършителят го е загатнал и във второто електронно съобщение. Той е вълк единак. И това, разбира се, се среща много по-често, отколкото серийни убийци на групи. — Доктор Екхарт замълча и си свали очилата. — Чрез такива деяния този човек запълва липсата на самочувствие. Точно заради това е почти изключено да си имаме работа с терориста на господин Фабел: друга възраст, други подбуди, друга психика, друга политика…

Ван Хайден реагира, сякаш го е ударил лек ток.

— Какво искате да кажете с това „друга политика“?

— Ами основният психологичен портрет, който изложих пред вас: това, че извършителят вини за личните си провали обществото, че е убеден как личните му възможности не намират развитие и са спирани от несправедливия свят… всъщност почти всичко, без психосексуалната травма, се вписва и в неонацисткия тип.

— Не казахте ли, че тук няма политически подбуди?

— Да. Според мен няма. Този човек вероятно има психосексуални подбуди да убива, но като всички останали има политически възгледи. В нашия случай тези възгледи може да са гротескно изкривени заради психологическите проблеми и дори може да са се превърнали в оправдание — в извинение за деянията. Поне отчасти. Искам да кажа, че един терорист левичар като Свенсон не се вмества в същия портрет.

Фабел кимна бавно.

— Съгласен съм, но ако именно аз съм във фокуса на всичко това? Ако той ме въвлича в… в някакво предизвикателство? Убил съм една от жените му, затова сега той избива жени, които аз като полицай би трябвало да защитавам.

Сузане Екхарт се засмя.

— Ето че си разменихме ролите, но съм длъжна да отбележа, че такава психология е доста неубедителна. В най-добрия случай връзката е доста произволна. — Тя остави очилата на масата пред себе си, изправи рамене и след като отметна назад глава, впери очи във Фабел. Той се почувства неловко от безпощадния й поглед и се притесни да не проличи, че я харесва като жена. — Но ако ще се правите на психолог — продължи с усмивка лекарката, — нека аз заема мястото на полицая. Сам признахте, че говорим за човек, който почти със сигурност е мъртъв…

— Да.

— А в последното съобщение от електронната поща той описва себе си като човек, живял „в периферията на чужди снимки“. Това не съответства напълно на образа на терорист с цял харем млади привърженички, за когото вестниците пишат по първите си страници…

Ван Хайден се засмя.

— Дали, доктор Екхарт, да не ви назнача на длъжността на господин Фабел!… – Той се извърна към Фабел и усмивката му изчезна. — А сега, Фабел, нека насочим вниманието към живите заподозрени.

Фабел още се беше вторачил в доктор Екхарт. Тя продължи да се усмихва и издържа на погледа му, а в очите й проблеснаха дяволити пламъчета.

— Както вече споменах, това за мен е просто поредната далечна възможност. — Тя си сложи отново очилата и се зачете в доклада, който беше подготвила. — Другото, което трябва да прегледаме, е неразкритите случаи на изнасилване или на опити за изнасилване. Като подготовка за най-важното събитие, нашият убиец може би е вършил и преди сексуални престъпления.

— Проверили ли сме сексуалните посегателства от последно време, за които говори доктор Екхарт? — попита Ван Хайден.

Вернер погледна през масата Фабел така, сякаш му казваше: „Леле, как не сме се сетили досега?“ Поредният предупредителен поглед.

— Да, господин началник-отдел — отговори Фабел. — Разпитахме всички, за които знаем, че са извършили сексуални престъпления и които се вместват в широкия психологически портрет. Нищо. Макар че има няколко нападения над жени, извършени миналата година в Хамбург и Алтона, за които още не сме направили проверка. За всеки случай разговаряме още веднъж с жертвите.