Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Фабел тъкмо си беше събрал книжата, за да отиде в кабинета на Ван Хайден, когато Вернер провря през вратата острата си глава с четинеста коса.

— Ян, пак се обади професор Дорн. И този път пита дали можеш да се срещнеш с него.

— Взе ли телефонния му номер? — отвърна Фабел, без да вдига поглед от папките, които подреждаше.

— Да. Дорн твърди, че можел да ни помогне с разследването на случая. Много настоява, Ян.

Фабел пак не вдигна очи.

— Добре. Уреди да се срещнем.

Вернер кимна и изчезна. Фабел стисна под мишница папките, излезе от кабинета и се насочи към асансьора. Усети как при спомена за бившия му преподавател го присвива под лъжичката. Представи си го съвсем ясно. После се опита да си спомни едно друго лице, лице, свързано с името „Дорн“, но не успя.

Кабинетът на Ван Хайден се намираше на четвъртия етаж в управлението на полицията. Веднага щом слезе от асансьора, Фабел застана пред симпатична усмихната млада секретарка в цивилни дрехи. Пясъчнорусата й коса беше прихваната отзад на конска опашка. Младата жена беше облечена в строга бяла блуза и черен костюм. Фабел можеше да си помисли, че се е озовал в банка, ако не знаеше, че красивата млада секретарка е полицай и на колана на полата има прикачен деветмилиметров автомат „Зиг-Зауер“. След като се увери, че Фабел наистина има уговорена среща, секретарката го заведе по коридора в просторна заседателна зала: дълъг правоъгълник с големи прозорци от едната страна, които, както и в заседателната зала долу, гледаха към Хинденбургщрасе. От двете страни на дългата маса от черешово дърво имаше столове с черна кожена тапицерия. Три от тях в горния край бяха заети: Ван Хайден седеше до набит як мъж с къса черна коса, започнала да окапва по слепоочията, когото Фабел не познаваше, и до пълен мъж с пясъчноруса коса и червендалесто лице, сякаш кожата му току-що беше търкана с четка: Хуго Ганц, завеждащ отдел „Вътрешни работи“ към кметството на Хамбург. При прозореца с гръб към Фабел стоеше четвърти мъж, който гледаше оживеното движение долу. Беше много висок и беше облечен в елегантен костюм, който не беше германски, а вероятно италиански. Тримата мъже около масата бяха погълнати от оживен тих разговор и постоянно поглеждаха бележките пред себе си.

Фабел погледна през масата право към непознатия. Ван Хайден го забеляза и представи мъжа:

— Това е полковник Герд Фолкер от ФРС, или Федералната разузнавателна служба. Полковник Фолкер, това е главен криминален комисар Фабел. Заповядай, седни, Фабел.

„Работата става дебела“, помисли си Фабел. ФРС беше натоварено да следи за спазването на Grimdgesetz [3] Основен закон (нем.). — Б. пр.. , или Конституцията на Федерална република Германия. Пак негова работа беше да държи под наблюдение терористичните и екстремистките групировки, и десни, и леви, и активни, и в изчаквателна позиция, в политическия пейзаж на Германия. От 1996 година Федералната разузнавателна служба се беше включила и в борбата с организираната престъпност. Фабел нямаше никакво доверие на службата. Тайната полиция си беше тайна полиция, с каквито и инициали да я обозначиш.

Фолкер се усмихна и се пресегна през масата.

— Радвам се да се запознаем, господин Фабел. Чел съм много за работата ви по миналогодишния случай с Маркус Щумбке…

Двамата се ръкуваха.

— А това е градският съветник Ганц — продължи Ван Хайден.

Ганц протегна ръка, върху червендалестото му лице не се появи усмивка.

— Каква ужасна история, господин криминален комисар — отбеляза той, като понижи Фабел С няколко чина. — Надявам се да сте впрегнали всичките си усилия, за да сложите край на това.

— Главен криминален комисар — поправи го Фабел. — И се разбира от само себе си, господин градски съветник, че правим всичко възможно да заловим убиеца.

— Сигурен съм, знаете, че печатът подклажда тревогата сред обществото, която прераства в истерия…

Каза го мъжът при прозореца, след като най-после се извърна с лице към останалите. Беше снажен, елегантен, слаб, но широкоплещест мъж, прехвърлил петдесетте, с наситено сини очи и дълго, слабо лице, насечено от отвесни бръчки. Беше рус и прошарен, очевидно посещаваше скъп фризьорски салон. Самият Фабел бе поклонник на качествените английски дрехи и беше готов да се обзаложи, че хубавата морскосиня риза е купена на Джърмин Стрийт в Лондон. Костюмът определено беше италиански. Мъжът създаваше впечатление по-скоро за вкус и стил, отколкото за суета и показност. Фабел го срещаше за пръв път, но го позна веднага. Все пак беше гласувал за него.