Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

— Не, не съм. Но смятам, че има такава възможност и ние не бива да я изключваме…

— Извинявайте, но не разбирам — прекъсна го доктор Екхарт. — Защо изобщо разглеждате този човек като възможен заподозрян? Не виждам никаква връзка между един мъртъв терорист и тези серийни убийства…

— Признавам, че такава връзка е почти изключена. И съм съгласен с господин Ван Хайден — в онази експлозия е загинал вероятно именно Свенсон. Но съмнението се загнезди в мен веднага щом видях това „Синът на Свен“… и че в писмата постоянно се говори за орли. Нелегалното име на Свенсон беше Орела. И ако добавим към всичко това странните му отношения с жените…

— Защо странни?

— Явно изпитваше потребност да ги подчини изцяло. Предполагаме, че е имал интимни отношения с всички момичета в организацията. Журналистите ги наричаха „Харема на Свенсон“.

— И каква връзка има това с вас?

— През 1983 година се опитаха да оберат централния клон на търговската банка на площад „Паул Неверман“. В обира участваха три жени от отцепилата се групировка на Свенсон. Точно излизали от банката, когато се натъкнали на двама униформени полицаи, които патрулирали в района. Избухнала престрелка… две от терористките били убити, както и единият полицай, а другият бил тежко ранен. Когато пристигнах на местопрестъплението, третата терористка тъкмо се опитваше да избяга. Гоних я до реката, извиках й да хвърли оръжието, но тя се обърна и откри стрелба. Уцели ме в хълбока и аз също започнах да стрелям: два изстрела — в главата и лицето. Момичето умря на място. Казваше се Гизела Фром. Беше на седемнайсет години. Дете.

— Ясно. — Доктор Екхарт свали очилата си и за миг се взря във Фабел. — Разбирам защо правите такава връзка, но съм длъжна да отбележа, че според мен, дори и този Свенсон да не е загинал, едва ли би се наредил сред заподозрените за убийствата.

— Защо?

— Защото не се вписва в портрета на убиеца — като възраст, психология, като нищо… — Доктор Екхарт вдигна кичура гарвановочерна коса, паднал върху широкото й чело. Сложи си отново очилата и зачете: — Имаме две неща, въз основа на които да съставим психологическия портрет на нашия убиец: веществените доказателства, събрани от местопрестъплението, и съдържанието на съобщенията, получени по електронната поща. Като цяло психологическият портрет, с който разполагаме засега, е: мъж на възраст между двайсет и четирийсет години, но по-скоро ненавършил трийсет. Очевидно умен, но може би не толкова, колкото си мисли. Завършил най-малко средно образование, но може би и университет. Има сравнително отговорна работа, но смята, че тя е под възможностите му. Не е изключено обаче да е лишен от възможността да прояви докрай академичния си потенциал и да заема ниска изпълнителска длъжност. Ако е висшист, тогава долната възрастова граница се покачва, разбира се, на двайсет и шест години. Както вече отбеляза и госпожа Клее, убиецът разбира много от компютри. По всяка вероятност живее сам, но това не е задължително. От електронното съобщение личи, че е единак и е маргинализиран, а това съответства на типичния психологически профил. Самотник е, човек, който няма високо мнение за себе си. Смята, че е недооценяван и че светът ограничава възможностите му… свят, на който е обявил война. В детството или младостта му може би се е случило нещо или няколко неща, когато жена го е унизявала или е налагала волята си. Възможно е и той да обвинява майка си, че не го е защитила от баща му, който или е бил прекалено властен, или е упражнявал насилие над него. При всички положения това навярно е съвпаднало с пубертета, когато той е започнал да свързва фантазиите си по време на мастурбация с насилствено отмъщение към жените. В такъв случай омразата и страхът от жените са станали неразделна част от половата възбуда. Убиецът вероятно има някакви полови отклонения или е импотентен, освен когато възбудата и оргазмът са предизвикани от крайно насилие над жени.

— Но на местопрестъплението не намерихме семенна течност и дори следи от проникване — напомни Фабел.

Красивата лекарка отговори на погледа му, като наклони лице и се взря в него над очилата.

— Да, не сте намерили. Но това не означава, че той не е осъществил полов акт. Може би е носел презерватив, за да не оставя следи, по които да се установи ДНК-то. Но е по-вероятно този човек да изпитва полова наслада от неща, които са толкова далеч от обичайното, че ние дори не можем да се досетим за тях. Както казах вече, не е изключено и да е импотентен. По своето естество престъплението е сексуално, но извършителят може и да не осъзнава или да не признава половите си подбуди. Освен това основното, което се откроява в пратените по електронната поща съобщения — и в ритуалния начин на извършване на убийствата, — е религиозният привкус на деянието. Това е някакъв обред, който убиецът изпълнява по причини, по-отвлечени, отколкото простото или непосредствено сексуално удовлетворение.