Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Ван Хайден се почеса по острата прошарена коса.

— И засега разполагаме само с една следа към убиеца — този Клугман, който може да го познава като клиент на последната жертва, но може и да не го познава. Така ли?

— Има още една възможна връзка — отбеляза доктор Екхарт, без да вдига поглед от масата. Беше обгърнала с ръце папките. Всички насочиха вниманието си към нея. — И тази връзка е главният комисар от криминалната полиция Фабел. Точно както убиецът се ръководи от някакъв отвлечен критерий, когато избира жертвите си, по същия начин той е избрал и господин Фабел за свое… за свое алтер его, за свой противник в играта. В неговите очи господин Фабел е достоен неприятел. Той го е избрал за свой кръвен враг. Главен комисар Фабел всъщност се е превърнал в основен елемент в неговата фантазия и план. Убиецът даде да се разбере, че възнамерява сам да определи завършека на гонитбата. — Психоложката се извърна към Фабел. — Дори и това да означава да ви принуди да го убиете. Заявлението му: „Можете да ме спрете, но никога няма да ме заловите“, е обещание за нещо.

— Че ще се наложи да го убия, ако искам да го спра ли?

— Може би. Той очевидно е убеден, че психопатското в личността му е неуязвимо за вас. Дори може би си въобразява, че е безсмъртен, и дори да го убиете, не можете да му направите нищо. Че между вас има нещо като буфер.

— Но аз съм полицай, а не палач. — Фабел замълча и се свъси. — Защо е избрал точно мен?

— Не знам. Вероятно само „Синът на Свен“ е наясно каква точно е причината да избере вас… но…

— Но какво? — подкани Ван Хайден.

Доктор Екхарт продължи да говори, извърната само към Фабел.

— Той се чувства свързан с вас. Не е изключено в миналото пътищата ви да са се пресичали. Или вие да го познавате.

— Това обаче е твърде конкретно — възрази Фабел и думите му прозвучаха по-скоро като въпрос.

— Не, не е конкретно. Просто е поредната възможност. Убиецът може би е решил, че двамата сте свързани по някакъв начин, покрай нещата, които например е чел за вас… или за някой от случаите… и ви е избрал заради това.

— Но не е изключено това да е човек, чийто път в миналото се е пресичал с моя, и то с важни последици, нали?

— Смятам, че има такава възможност… но нищо повече.

Фабел се извърна към Ван Хайден: поглед, зареден с дълбок смисъл. Другият мъж поклати глава.

— Не рови чак толкова назад в миналото, Фабел…

Фабел сви рамене.

— Прав си, излишно е. Но все ми се струва, че ако съм прав, всичко си идва на мястото: Свенсон [2] Букв. „синът на Свен“. — Б. пр. ми отправя предизвикателство с тези дрънканици за „Сина на Свен“… съобщава ми, че е жив и че го е извършил той…

Ван Хайден пак поклати глава.

— Остави това, Фабел. Свенсон не е сред живите. Мъртъв е от близо двайсет години.

— Кой е този Свенсон? — полюбопитства доктор Екхарт.

— История — отвърна Ван Хайден. — Далечна история, която няма абсолютно нищо общо със случая. Свенсон отдавна не е сред живите.

Все пак това е само предположение — поправи го Фабел. — Смята се, че е изгорял. Но няма достатъчно данни, които да доказват, че трупът е негов. Казваше се Карл-Хайнц Свенсон, изключителен манипулатор и злодей, който беше създал терористична организация само от млади жени. Беше членувал във Фракция „Червената армия“ на Баадер-Майнхоф и после се беше отцепил. По онова време мнозина напускаха Фракция „Червената армия“, защото не споделяха схващането за изцяло нелегална дейност, изповядвано от Баадер-Майнхоф. Например Движението „Втори юни“ и Ес Пе Ка, възникнали след Фракция „Червената армия“, а също „Революционните групи“, където членуваха и активни терористи под дълбоко прикритие, и сътрудници, които работеха „легално“, пред очите на всички, и „Червен гняв“, която си беше женска организация. Свенсон привличаше членове от всички тях и заимстваше от идеологията им. Беше нарекъл организацията си ГРД, Група за радикални действия. Членската маса се свеждаше главно до момичета, които още не бяха навършили и двайсет години. Свенсон ги пращаше да слагат бомби по търговските центрове и заведенията край Алстер и да обират банки.

— Вече сме обсъждали всичко това с Фабел — намеси се и Ван Хайден, обръщайки се към доктор Екхарт. — Тъй като не бе установено по безусловен начин, че трупът е на Свенсон, Фабел подозира, че той някак си е възкръснал от гроба и се е върнал, за да извършва тези убийства.

— Наистина ли сте убеден в това? — попита жената Фабел.