Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

— Не… всъщност да. — Екхарт се усмихна отново, при което се видяха съвършените й зъби, проблеснали като порцелан. — Наистина не знам какво говоря. Но ако аз бях седнала да пиша писмо от сериен убиец, щях да включа всички тези неща.

— Какво твърдите, че писмото е подправено, или че е истинско? — В гласа на Ван Хайден отново се долавяше войнственост. — Започвам да се обърквам…

— Вероятно е истинско. Две убийства, две получени по електронната поща съобщения. Ако този човек беше измамник или шегобиец, едва ли щеше да улучи толкова добре момента. Просто го отбелязвам като възможност.

Тя огледа стаята, сякаш търсеше подкрепа. Намери я: Фабел кимаше замислено.

— Последното изстъпление… имаме ли нещо повече, за което да се заловим, Фабел?

— Точно това ме притеснява най-много — призна той. — Има някои несъответствия. Всъщност има куп неща, които не знаем за жертвата.

— Например нейната самоличност — отбеляза Ван Хайден.

Фабел не разбра дали го казва със сарказъм.

— Работим за изясняването й.

Ван Хайден прехвърли страниците в доклада.

— А този бивш командос, който е бил свързан с нея? Само това оставаше, човек, работил в полицейското управление на Хамбург, да е станал сводник. Медиите ще ни разкъсат.

— За съжаление бяхме принудени да го пуснем — обясни Фабел. — Но го държим под наблюдение. Ще бъде следен денонощно. Сигурен съм, че укрива улики, но няма как да го докажем.

— Прегледахте ли служебното му досие?

— Донесоха ми го преди малко — отвърна Фабел, след което седна и се подпря на масата. Преигра малко нехайството в позата си: знаеше, че със свойското си държане дразни Ван Хайден, и това му доставяше удоволствие. — Нямах време да се запозная подробно с него, но, както личи, Клугман е бил сред най-добрите в отряда, гледали са на него като на многообещаващ полицай, докато не са го заловили с дрогата. Преди да постъпи в полицейското управление на Хамбург, е служил като парашутист. Чудесен трамплин за отряда за бързо реагиране. — Фабел се подсмихна. — Богат опит, ако си решил да мислиш само с оръжие в ръка.

Ван Хайден настръхна.

— Отрядът за бързо реагиране е много полезен. Хората в него са полицаи като нас. Каква е оценката за работата на Клугман като военен?

— Поне доколкото виждам, е бил сочен като пример за подражание…

— Свестен човек, който се е прекършил…

— По-скоро отличен професионалист, наемник, който е преминал в противниковия лагер… Всичко зависи от гледната точка.

Този път Ван Хайден не се хвана на въдицата на Фабел.

— И смяташ, че укрива нещо от нас?

— Изобщо не му вярвам, че не знае името на жертвата. Но алибито му е желязно. Още не сме установили кога точно е настъпила смъртта, почти сигурно е обаче, че Клугман няма пръст в тая работа.

— Защо тогава го държите под наблюдение? Дали ресурсите ни не могат да имат по-добро приложение?

Фабел забеляза, че хората от екипа му се споглеждат невярващо.

— Имаме, господин Ван Хайден, труп без име, открит при възможно най-необичайните обстоятелства, и според мен Клугман е най-добрата ни следа, ако искаме да установим самоличността на жертвата. Както вече отбелязах, според мен той укрива нещо. Съвсем не е изключено това да е самоличността на убиеца… няма да се учудя, ако този „Син на Свен“ е бил сред клиентите на момичето.

Фабел усети, че доктор Екхарт го гледа, но не й обърна внимание: психоложката беше наясно, че той хвърля димна завеса, за да накара Ван Хайден да не го притиска до стенала. И успя.

— Добре — каза началникът на управлението. — Но мен ме вълнува самоличността не толкова на жертвата, колкото на убиеца. Какво още правим по въпроса?

— И досега издирваме подробности за другата жертва. — Мария Клее извади от папката лист с бележки. — Доколкото можем да преценим, между двете жертви няма връзка. Проститутка и многообещаваща юристка. Както личи, убиецът избира жертвите съвсем произволно.

— На нас може и да ни се струва произволно — намеси се доктор Екхарт, — за убиеца обаче между жените има някаква връзка, която ние засега не виждаме. Не забравяйте, че си имаме работа с човек с тежко душевно разстройство — той не мисли като нас. Може би подбира жертвите по сходния ръст или походка, по формата на носа… Колкото и абстрактна да е, между тях има някаква прилика, която само убиецът вижда.

След кратко мълчание Вернер подметна:

— И какво означава това?

— Това означава, че всяка жена в Хамбург, независимо от възрастта и професията си, може да стане следващата жертва.