Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Ван Хайден му държа вратата и излезе заедно с него в коридора. Каза му със съзаклятнически шепот:

— И за Бога, Фабел, на всяка цена ми съобщи, ако откриете нещо, доказващо предположението ви за малоумника, който ходи предрешен като полицай. Тази работа не ми харесва. Никак. Особено пък ако се окаже вярно, че последната жертва наистина е проститутка със сутеньор бивш полицай от полицията на Хамбург.

— На всяка цена, господин началник.

Фабел понечи да си тръгне, но Ван Хайден го хвана за ръката и го спря.

— И се постарай да уведомиш първо мен… преди да съобщаваш на полковник Фолкер.

Фабел се понавъси.

— Разбира се, господин началник…

След като Ван Хайден се върна в заседателната зала, Фабел постоя още известно време в коридора, за да събере мислите си. Нещо в цялата тази история — присъствието на Фолкер от тайните служби, притесненията на градския съветник Ганц, че е възможно убиецът да ходи облечен като полицай, това, че заседанието всъщност бе направлявано от Шрайбер — остави у Фабел усещането, че става въпрос не просто за издирването на сериен убиец и че съществува дневен ред, в който той не е включен.

Сряда, 4 юни, 12 ч., моргата на Institut fur Rechtmedizin [4] Институт по съдебна медицина (нем.). — Б. пр. ,

Епендорф, Хамбург

Всички случаи на внезапна смърт в Хамбург минаваха през моргата към Института по съдебна медицина.

Фабел усети как го присвива коремът от миризмата на морга, която вече познаваше добре, но с която така и не можеше да свикне: миризма не на разложение, както би могло да се очаква, а на дезинфектант и на застояло. По масите от неръждаема стомана за аутопсии нямаше трупове, а ярките лампи бяха окъпали помещението с тъжната си безпощадна светлина. Когато Фабел влезе вътре, Мьолер, който още беше в зелената престилка, седеше на бюрото и поглеждаше ту към записките си, ту към монитора на компютъра. Междувременно загребваше разсеяно с вилицата от готовите спагети в пластмасова чиния. Изобщо не забеляза Фабел.

— Мислех, че тук е забранено да се яде — отбеляза Фабел и, без да чака покана, притегли един от столовете.

— Да, забранено е. Арестувай ме де — каза Мьолер, без да вдига очи от записките си.

— Какво установи за момичето?

— Следобед ще си получиш заключението. — Патологът почука с химикалката по бележките. — Сега го пиша.

— Кажи ми най-важното.

Мьолер метна химикалката на бюрото, след което се облегна на стола, прокара ръце през косата си и ги сложи на тила си. Изгледа Фабел със заучения си високомерен поглед.

— Имаш ли някакви вести от онова приятелче, с което си пишете?

— Нямам време за такива неща, Мьолер. Кажи каквото имаш да ми казваш.

— Да, случаят е любопитен, господин главен комисар. — Патологът взе бележките си. — Жертвата е жена на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години, висока е метър и шейсет и пет, със сини очи и изрусена кестенява коса. Смъртта е причинена от сърдечна недостатъчност, предизвикана от шока и загубата на кръв вследствие на тежкото нараняване в коремната област. Починала е, преди белите дробове да бъдат изтръгнати. — Мьолер вдигна очи от записките си. — Сигурен ли си, че е проститутка?

— Да. Защо?

— Четирийсет и осем часа преди да настъпи смъртта, не е осъществявала полов акт. Другото интересно е, че се е грижела много добре за себе си.

— Виж ти!

— Мускулният й тонус е изключително добър, съотношението между телесни мазнини и мускули е много ниско. Според мен или е била спортистка, или е спортувала често. Не е пушела, в кръвта й няма следи от алкохол. Очевидно се е хранела здравословно: преди да почине, е яла риба и боб. — Мьолер пак прегледа бележките си. — Проверихме я за наркотици — нищо. Каквато и да е генетичната предопределеност на тази млада жена, ако на пътя й не беше изникнал онзи, с когото си пишеш, вероятно е щяла да доживее до дълбока старост.

— Нещо за убиеца?

— Никакви веществени доказателства за присъствието му. Както вече споменах, няма доказателства и за полово сношение или някакво сексуално посегателство. Със сигурност убиецът е същият — или най-малкото начинът, по който е извършено убийството, е същият. Извършителят е направил един-единствен разрез с мощен, но въпреки това невероятно точен удар по гръдната кост, явно с тежък нож с широко острие или с кама, след което е изтръгнал ребрата и е извадил белите дробове. По краищата на ребрата се забелязват среди от натиск, някои са натрошени, от което се вижда, че ударът е бил нанесен много силно по посока надолу. За отделянето на ребрата, както и за разреза се иска голяма физическа сила. Извършителят определено е мъж, а от дъгата на проникване може да се съди, че вероятно е висок най-малко метър и седемдесет и е с най-малко средно телосложение.