Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Клугман се поотпусна.

— Да. Сигурно. Но ви казвам истината. Вижте какво, онзи свят там е съвсем различен. Една вечер Моник просто се появи в заведението, където работя, и се заприказвахме…

— Сама ли беше?

— Да. Точно заради това я заприказвах. Арно… шефът, де, реши, че е скъпа проститутка, която си търси клиенти в заведението ни, и ми нареди да я разкарам. Заприказвахме се и тя ми се видя свястно дете. Попита дали съм знаел някой да дава стая или апартамент под наем и аз й казах за моето жилище.

— Защо й го предложихте? Защо вие не живеете там?

— Аз… обвързан съм с една от танцьорките в заведението… Соня. Спя при нея, живее съвсем наблизо до бара. След като взех гарсониерата, се пренесохме със Соня да живеем там, докато я ремонтират. После се запознах с Моник и тя ми обясни, че си търсела прилична квартира, за която била готова да даде добър наем, при това с предплата. Добави, че й трябвала само за шест, най-много девет месеца. Казах си — защо да не спечеля малко пари…

— При условие че не й се пречкаш — вметна Вернер.

— Така се бяхме уговорили.

— Защо тогава си отишъл там посред нощ?

— Отбих се да видя Моник. Правех го от време на време, за да се уверя, че всичко е наред. Разбирахме се добре…

— Отишли сте да я навестите като приятел в два и половина след полунощ? — учуди се Фабел.

— И двамата нямахме обичайното работно време.

— А какво точно работите, господин Клугман?

— Както вече ви обясних, работя в нощен клуб… стриптийзбар. Заместник-управител съм.

Фабел пак погледна папката.

— А, да, бар „Рай“ при Гросе Фрайхайт… там ли?

— Да.

— Значи работите при…

— Знаете при кого работя.

Клугман погледна нокътя на палеца, с който чоплеше другия си палец.

Фабел извади изпод първата папка втора. Отвори я с рязко движение и погледна първата страница. Вдясно горе Клугман видя снимката си. Раменете му се смъкнаха още повече.

— Така… — Фабел се облегна на стола и огледа замислено Клугман. — Сега ваш работодател е Ерсин Улугбей… не бих казал, че той е образцовият гражданин на Хамбург за този месец, нали?

— Вероятно не е.

— Странен завой в професионалното ти поприще — подметна Вернер, — от елитна полицейска част да се прехвърлиш при турската мафия.

— След като напуснах полицията, нямах голям избор — усмихна се цинично младежът. — Както вероятно вече знаете. Но при всички положения не работя за никаква „мафия“. Знам какво върши Улугбей, но нямам нищо общо. Той може да е собственик на бара, но пряк началник ми е Арно Хофкнехт, управителят. Не е кой знае какво да си заместник-управител, аз обаче не умея нищо друго освен да съм прославен полицай. Но гледам да не си пъхам носа, където не ми е работа.

— Виж ти! — възкликна Вернер. — Добре казано. Но се съмнявам носът ти да е чак толкова чист.

— В смисъл?

— Кога смръкна последната линийка?

Жилите по врата на Клугман се изопнаха.

— Що не си таковаш таковата, лайнар такъв!

Очите на Вернер блеснаха и той го погледна така, сякаш всеки момент ще замахне. Фабел обаче се намеси.

— Надявам се все пак да ни съдействате, господин Клугман. Едва ли искате да си усложнявате допълнително положението.

— Какво искате да кажете? Аз нямам нищо общо с това. Цък и нямате никакви доказателства…

— Премълчавате нещо.

— Например?

— Например къде е бележникът с уговорените срещи на Моник?

— Нямам представа за какво говорите.

— Или видеокамерата, която сте скрили зад огледалото. Изнудвахте ли жената, или просто сте си снимали порно?

За миг Клугман се озадачи.

— Вижте какво, нямам абсолютно никаква представа за какво ми говорите. Ама никаква.

Фабел се облегна. Вернер усети накъде духа вятърът и, ухилен, наклони напред огромната си глава с подстригана на канадска ливада коса.

— Хич не си ми симпатичен, Клугман…

— Нима? — престори се на обиден и учуден Клугман. — Пък аз си мислех, че може би имаме общо бъдеще…

— Не си ми симпатичен, защото си предател и подляр. Зарязал си службата в полицията, когато си започнал да продаваш информация на Улугбей. — Вернер се дръпна назад и се свъси погнусен. — Вониш. Смърдиш на бунището, където си се заврял и живееш като проститутка…

Клугман се напрегна и внезапно направи рязко движение напред.

Фабел вдигна ръка.

— По-кротко…

Вернер продължи невъзмутимо:

— Живееш с проститутка, дал си под наем гарсониерата на друга проститутка, за да я заколи някой превъртял маниак, и работиш в онова свърталище за един от кръстниците на турската мафия. Как се чувстваш, Клугман… как се чувстваш, когато сутрин се погледнеш в огледалото? За Бога, бил си полицай… и доколкото виждаме от служебното досие, доста добър. Навремето сигурно си имал амбиции. А сега си… — Той махна към Клугман и разпери ръце, сякаш искаше да се предпази от нещо отвратително. — Сега си гнида, Клугман — заяви Вернер, след като отново се приближи към него. — Изобщо не се съмнявам, че си способен да обезобразиш момичето. И на друг ги разправяй тия, че не знаеш за него нищо освен малкото му име.