Гийом Мюссо - Парижката квартира

— Как цената на някоя картина в един прекрасен ден достига до милиони долари? — полюбопитства Маделин.

Бенедик въздъхна.

— Задавате добър въпрос, но е трудно да му се отговори, защото пазарът на изкуството не се подчинява на рационални закони. Цената на произведението е резултат от сложната стратегия на различни заинтересовани страни: художници и собственици на галерии, но и колекционери, критици, музейни куратори.

— Предполагам, че предателството на Шон ви е засегнало много.

Галеристът се намръщи, но предпочете да отговори философски:

— Такъв е животът. Хората на изкуството са като деца — често са неблагодарни. — Той замълча за миг, после уточни: — Знаете ли, светът на художествените галерии е свят на акули, особено за хора като мен, които не са част от неговия елит.

— Но все пак поддържахте връзка с него, нали?

— Разбира се. Двамата с Шон бяхме стари приятели. Двайсет години се карахме и се сдобрявахме. Никога не сме спирали да разговаряме, нито след случката със Закариан, нито след трагедията, която го сполетя.

— Каква трагедия?

— Шон и Пенелопе винаги са искали дете, но все не се получаваше. В продължение на десет години тя имаше поредица от спонтанни аборти. Вече си мислех, че са се отказали, когато се случи чудото — през октомври 2011 г. Пенелопе роди син, малкия Джулиан. И от този момент започнаха проблемите.

— Какви проблеми?

— Когато се роди детето му, Шон беше най-щастливият човек на света. Той постоянно повтаряше, че контактът със сина му го обогатява, че благодарение на Джулиан вижда света по нов начин, че е преоткрил някои забравени ценности и си е възвърнал вкуса към простите неща. С една дума — сантименталните приказки на мъжете, които късно са станали бащи.

Маделин не направи никакъв коментар и Бенедик продължи:

— Проблемът бе в това, че в творческо отношение той навлезе в истински застой. Шон твърдеше, че няма вдъхновение и е уморен от лицемерието в света на изкуството. В продължение на три години той се занимаваше само със сина си. Представяте ли си? Великият Шон Лоренц приготвя шишета с мляко и храни малкия, разхожда го с количката или развлича децата в яслата! Основната му творческа дейност се свеждаше до това да обикаля улиците на Париж с малкия Джулиан и да създава безумни мозайки по стените, защото това забавляваше малчугана! Пълни безсмислици!

— Щом е нямал вдъхновение… — понечи да възрази Маделин.

— Това с вдъхновението е пълна глупост! — прекъсна я раздразнено галеристът. — По дяволите, видяхте снимките на картините му. Шон беше гений. Един гений не се нуждае от вдъхновение, за да твори. Когато си Шон Лоренц, не спираш да рисуваш. Просто нямаш право!

— Излиза, че е имал това право — отбеляза Маделин.

Бенедик я изгледа мрачно, но тя продължи:

— Значи до смъртта си Лоренц не е хващал отново четката, така ли?

Галеристът кимна утвърдително и свали големите си очила, за да разтърка очите си. Дишаше тежко, сякаш току-що беше изкачил пеша четири етажа.

— Преди две години, през декември 2014, Джулиан умря при трагични обстоятелства. От този момент Шон не само заряза рисуването, но буквално рухна.

— Какви бяха тези трагични обстоятелства?

Бенедик извърна очи към светлината, струяща през прозореца, и продължи с отнесен поглед.

— Шон винаги е бил сложна амалгама от качества и недостатъци — каза той, без да отговори на въпроса й. — След смъртта на Джулиан той се върна към старите си демони: наркотици, алкохол и злоупотреба с медикаменти. Помагах му, доколкото можех, но мисля, че той не искаше да бъде спасен.

— А Пенелопе?

— Бракът им отдавна не вървеше. Тя се възползва от трагедията, за да поиска развод, и бързо устрои отново живота си, а постъпката на Шон след това ги отдалечи още повече.

Галеристът замълча, сякаш да създаде допълнително напрежение. Маделин изпита неприятното усещане, че той я манипулира, но любопитството й надделя.

— Какво направи Лоренц?

— През февруари 2015 г. най-накрая успях да стартирам проект, върху който работех от дълго време — престижна изложба, посветена на творчеството на Шон, фокусирана върху цикъла „21 Пенелопе“. За пръв път тези двайсет и един портрета щяха да бъдат изложени на едно място. За целта известни колекционери ни бяха предоставили картините си. Това щеше да бъде безпрецедентно събитие. Но в навечерието на откриването на изложбата Шон влезе с взлом в галерията и с горелка унищожи всички картини.