Гийом Мюссо - Парижката квартира

Антонен Арт

Разстроена, Маделин се мъчеше да не се поддаде на отчаянието. Гаспар гледаше като нокаутиран боксьор.

Бяха напуснали къщата, след като я бяха претърсили из основи, без да намерят нищо. Объркани и капнали от умора, те се бяха върнали в Тибъртън и бяха спрели на пристанището. Заради смразяващия студ бързо се бяха отказали от намерението да се поразтъпчат на кея и се бяха скрили в единствения ресторант, който все още бе отворен в единайсет часа на Бъдни вечер. В „Старият рибар“, където имаше десетина души — очевидно редовни клиенти, предлагаха риба с пържени картофки и мидена супа, както и тъмна силна бира.

— Какво повече можем да направим? — попита Гаспар.

Маделин не му обърна внимание. Седейки пред чиния с гъста мидена супа, която още не бе докоснала, тя отново изучаваше извлечението от банковата сметка на Сотомайор. В продължение на четвърт час не откъсна очи от колоните с цифри, преди да признае, че не намира нищо, което вече да не знае. Не че мозъкът й отказваше да обработва информацията, просто не бе останала никаква информация за обработване, нямаше никаква следа за проследяване, никакви евентуални хипотези.

Надеждата не бе траяла и час, но все пак бе съществувала. Сега, като прехвърляше наум грешките си, Маделин се упрекна, че не е вярвала достатъчно на тази история.

— Ако бях там, когато Шон е идвал да се срещне с мен в Ню Йорк, нещата щяха да са различни. Щяхме да сме спечелили една година. Представяте ли си, една година!

Зад чинията си със стриди, Гаспар внезапно се почувства виновен и се опита да я утеши:

— Това нямаше да промени нищо.

— Напротив, щеше да промени!

Тя изглеждаше напълно съсипана. Кутанс помълча известно време, после събра кураж да й признае:

— Грешите, Маделин, нищо нямаше да се промени, защото Шон Лоренц не е търсил вас в Ню Йорк.

Младата жена го погледна неразбиращо.

— Лоренц не е знаел за съществуването ви — каза той.

Маделин се намръщи. Тя съвсем се бе объркала.

— Но вие самият ми показахте онази статия за мен, която той е пазел в чекмеджето на бюрото си.

Гаспар скръсти ръце и спокойно каза:

— Аз свалих тази статия от интернет предния ден и подчертах отделните пасажи.

След дълга пауза, през която събираше мислите си, младата жена прошепна:

— Вие… вие ми казахте, че той многократно се е опитал да се свърже с мен по телефона.

— Подправих разпечатката на разговорите му с помощта на Карън. Това се оказа чиста загуба на време, защото вие никога не поискахте да я проверите.

Поразена, Маделин отказваше да приеме думите на Кутанс, които смяташе за поредната му провокация.

— Лоренц е умрял на 103-а улица, на няколко пресечки от стария ми офис. Това е факт, отразен от медиите по целия свят. Той е бил там, защото е искал да се срещне с мен.

— Вярно е, че Шон е бил там, но само защото лабораторията „Пелетие енд Стокхаузен“ се намира точно зад ъгъла. Отивал е да се види не с вас, а със Стокхаузен.

Най-сетне убедена, но и поразена от подобна наглост, Маделин скочи от мястото си.

— Не говорите сериозно, нали?

— Измислих тази история, за да привлека вниманието ви. Исках на всяка цена да се включите в това разследване.

— Но… защо, за бога?

Гаспар също стана от стола си и повиши тон:

— Защото исках да се опитаме да разберем какво се е случило с клетото дете, но това явно не ви интересуваше.

Разговорите около тях стихнаха и в шумното преди това заведение се възцари дълбока тишина.

— Вече ви обясних защо.

Той обвинително насочи пръст към нея и извика:

— На мен обаче не ми беше достатъчно! И се оказах прав! Вие от самото начало мислехте, че Джулиан е мъртъв. Никога не допуснахте възможността, че може да го спасим!

Едва сега младата жена осъзна колко грубо я бе манипулирал Кутанс и й причерня от яд.

— Вие сте болен! Вие сте напълно побъркан! Безмозъчен идиот! Вие сте…

Пламнала от ярост, тя посегна да го стисне за гърлото. Гаспар я отблъсна, но това не я отказа. Маделин му нанесе удар с лакът в гърдите, последван от два удара с юмрук, един прав в носа и един ъперкът в стомаха.

Кутанс понесе ударите, без да може да се защити. Превит на две, той тъкмо си помисли, че бурята е преминала, когато един удар с коляно го запрати на пода.

След това Маделин излетя като куршум от кръчмата.

Помещението се изпълни с глъчка. Наранен, Гаспар с мъка се изправи. Устните му бяха подпухнали, дясното му око — подуто, шината на пръста му се беше изместила, от носа му течеше кръв.