Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Най-доброто е да си честна и ясна…

— Ще го запомня — казва Елин и отваря вратата на колата.

— Чакай, трябва… преди да вляза — спира я Даниел. — Там имат охранител и смятам, че трябва да те придружава през цялото време.

Елин се поусмихва:

— Това не е ли преувеличено?

— Не знам, може би. Искам да кажа, не че смятам, че трябва да се страхуваш, но аз… Всъщност смятам, че не трябва да оставаш насаме с две от ученичките, дори за миг.

— С кои?

Даниел се поколебава, след което отвръща:

— Алмира и едно момиче, което се казва Тула.

— Толкова ли са опасни?

Той вдига ръка.

— Искам само охранителят да е с теб, когато разговаряш с тях.

— Добре.

— Не се тревожи — усмихва се Даниел успокоително. — Всъщност те всички са много мили.

Когато излизат от колата, вдъхват все още прохладния въздух, донесъл полъха на морето.

— Някои от момичетата трябва да знаят какви приятели има Вики — казва Елин.

— Но не е сигурно, че ще искат да споделят.

Пътека, настлана с черен плочник, води покрай стената с фронтона до стълбата към верандата и вратата.

Червените сандали на висок ток на Елин все засядат в мократа трева между камъните. Късно вечерта е, но едно момиче лежи в хамака при големия люляков храст и пуши. Бледото му лице и татуираните му ръце се белеят в мрака.

— Даниел — възкликва момичето с усмивка и захвърля цигарата в тревата.

— Здравей, Алмира. Това е Елин — представя я Даниел.

— Здравей — усмихва се Елин.

Алмира я поглежда, ала не отвръща на усмивката ѝ. Дебелите ѝ черни вежди се събират на черта над големия нос, а бузите ѝ са целите осеяни с черни точки.

— Вики уби жена му — внезапно казва Алмира и поглежда Елин в очите. — И когато Елисабет е била вече мъртва, е убила и Миранда… Не мисля, че ще спре, докато не изтрепе всички ни.

Алмира се качва по стълбите и влиза през външната врата.

Елин и Даниел последват Алмира и влизат в старовремска селска кухня с ръчно направени медни съдове, черги върху измити със сапун подове и долапи в ъгъла. До една чамова маса са седнали Лу Чу и Инди, които ядат сладолед направо от кутията и прелистват стари списания с комикси.

— Чудесно, че дойде — казва Инди, когато вижда Даниел. — Трябва да говориш с Тула. Съвсем се е чалнала, мисля, че пак трябва да почне да си взема лекарството.

— Къде е Сулвейг? — пита той.

— Отиде някъде с колата — отговаря Алмира и изважда лъжица от едно чекмедже.

— Кога е тръгнала? — пита скептично Даниел.

— Веднага след вечеря — промърморва Лу Чу, без да вдига поглед от списанието.

— Значи тук има само някой от охранителната фирма?

— Андерш — отговаря Алмира и сяда на коленете на Лу Чу. — Той беше тук само първата и втората вечер.

— Какво? — пита Даниел възмутено. — Какво казваш? Съвсем сами ли сте?

Алмира свива рамене и започва да яде сладолед.

— Трябва да знам — продължава Даниел.

— Сулвейг би трябвало да се върне — отговаря Инди.

— Но часът е осем, по дяволите! — възмущава се Даниел и изважда телефона си.

Обажда се на фирмата за социални грижи и получава дежурен номер. Когато никой не отговаря на него, той раздразнено оставя съобщение, че фирмата винаги трябва да осигурява квалифициран персонал на място, че има неща, от които не бива да се пести, че носят отговорност.

Докато Даниел говори по телефона, Елин наблюдава момичетата. Алмира яде сладолед, седнала на коленете на едно сладко момиче с източноазиатски черти и кръгло лице, цялото обсипано с акне. Прелиства стар брой на списания „Mad“ и не спира да целува Алмира по врата.

— Алмира — обръща се към нея Елин, — къде мислиш, че се крие Вики?

— Не знам — отговаря тя, като облизва лъжицата си.

— Вики е мъртва, по дяволите! — казва Инди. — Не сте ли чули? Убила е себе си и едно малко момче.

— Мамка му! — избухва Лу Чу и с усмивка сочи към Елин. — Аз те познавам… Ти не си ли нещо като най-голямата богаташка в Швеция?

— Престани — намесва се Даниел.

— По дяволите, кълна се — продължава Лу Чу и барабани по масата, докато изкрещява с цяло гърло: — И аз искам да имам пари!

— Понижи малко тона си.

— Просто я познах — отвръща Лу Чу бързо. — Нали мога да кажа, че я познавам.

— Можеш да кажеш каквото си искаш — успокоява я Даниел.

— Искаме да знаем дали имате някаква представа къде е възнамерявала да се скрие Вики — казва Елин.

— През повечето време тя си стоеше все сама — добавя Даниел. — Но вие си говорехте с нея понякога и не е необходимо да си най-добър приятел с някого, за да знаеш нещо за него… Искам да кажа, знам как се казва бившето ти гадже, Инди.