Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Докато Тула говори с Даниел, Елин излиза от остъклената веранда, прекосява общата стая и излиза в студения коридор. Той е празен и тъмен. Отива до вратата на Тула, пак поглежда към общата стая, уверява се, че Даниел все още говори с момичето, след което влиза в малкото помещение.

Елин стои с разтуптяно сърце в стаичката с един-единствен прозорец точно под стрехата на нисък покрив с издути керемиди. На пода се търкаля прекатурена настолна лампа и слабата ѝ светлина осветява помещението отдолу.

На бялата стена е окачено бродирано килимче с надписа „Най-хубавото, което имаме, е един-друг“.

Елин си мисли за Тула, как облизваше сухите си устни и тялото ѝ трепереше, преди да се опита да забие вилицата в лицето ѝ.

Странно сладникава миризма на прогнило витае в застоялия въздух на стаята.

Надява се Даниел да разбира защо е дошла тук. Да се погрижи Тула да не дойде в стаята си, а да направи всичко възможно да я задържи.

На тясното легло без покривало и матрак, направо върху подматрачната рамка лежи малък червен куфар. Тя предпазливо се приближава и го отваря. Сянката ѝ пада на тавана, когато се навежда напред. Куфарът съдържа албум със снимки, няколко смачкани дрехи, шишенца парфюм с принцеси на „Дисни“ и обвивка от бонбон.

Елин отново затваря куфара, оглежда се в стаята и открива, че скринът от чамово дърво е преместен напред с около половин метър от стената. Зад него има спално бельо, възглавници и одеяло. Тула е спала там вместо в леглото.

Елин стъпва внимателно, спира, когато една от дъските на пода проскърцва, застава неподвижно и се ослушва за момент, преди да отиде до скрина и да издърпа чекмеджетата му. Там има само изгладени чаршафи и малки платнени торбички с листенца лавандула. Повдига чаршафите, ала не открива нищо, внимателно бутва навътре най-долното чекмедже и се изправя тъкмо когато в коридора се чуват стъпки. Стои неподвижно, опитва се да диша, без да издава звук, чува малкото порцеланово звънче на вратата на Каролин да звънти. После пак става тихо.

Елин чака за миг и внимателно заобикаля издърпания напред скрин, поглежда спалното бельо и възглавницата без калъфка в мрака. Отново усеща странната миризма, отмества завивката и издърпва едно сиво одеяло. Когато повдига матрака, се надига воня на гнило. На вестник на пода лежи стара храна: мухлясал хляб, няколко пилешки кълки, кафяви ябълки, наденички и пържени картофи.

Тула смотолевя, че е уморена, изскубва се от прегръдката на Даниел, отива до големите прозорци и започва да ближе стъклото.

— Да си чувала Вики да споменава разни неща? — пита я Даниел.

— Какви например?

— Дали има скривалища и места, които…

— Не — отговаря тя и се обръща към него.

— Но обикновено слушаш какво говорят големите момичета.

— Ти също — отвръща Тула.

— Знам, но в момента имам проблеми с паметта, нарича се араузъл — обяснява ѝ Даниел.

— Опасно ли е?

Той поклаща глава, но не успява да се усмихне.

— Ходя на психолог и вземам лекарства.

— Не бъди тъжен — казва момичето и накланя глава встрани. — Всъщност е добре, че Миранда и Елисабет бяха убити… защото има твърде много хора.

— Но аз обичах Елисабет, имах нужда от нея и…

Тула удря тила си в прозореца така, че стъклата му издрънчават. На едно от тях се появява диагонална пукнатина.

— Мисля, че ще е най-добре да си ида в стаята и да се скрия зад скрина — промърморва тя.

— Чакай — спира я Даниел.

Елин е коленичила в стаята на Тула до долния край на леглото, пред един ръчно изрисуван пътнически сандък. Личи, че е сандък, правен за пътуване до Америка, от изписаните с много завъртулки на капака име и адрес: Фриц Густавсон 1861 Хармонгер. В началото на двайсети век повече от една четвърт от населението на Швеция се преселва в Америка, но може би Фриц така и не е заминал. Елин се опитва да отвори капака, той се изплъзва от ръцете ѝ и си счупва един нокът, опитва отново, ала сандъкът е заключен.

Чува се звук, сякаш се счупва стъкло на прозорец на верандата, и след малко Елин чува Тула да крещи с глас, който секва.

Тръпки полазват ръцете на Елин и тя отива до прозореца. В нишата стоят седем малки бурканчета, някои от тенекия, други от порцелан. Отваря две от тях. Едното е празно, а в другото има парчета стар канап.

През малкия прозорец се вижда тъмночервената фасада на другия ъгъл на къщата. В мрака не е възможно да се различи тревата от задната страна. Земята изглежда като черна пропаст. Ала светлината от една друга стая пада навън през прозореца и осветява нужника и копривата.