Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Не се плашете — отвръща тя, — но ние сме сигурни, че Вики се е измъкнала от водата.

— „Ние“ ли?

— Аз и един криминален инспектор.

— Аз обаче не разбирам… защо казват, че се е удавила, ако не…

— Така мисля аз, но повечето хора смятат, че се удавила, полицията е прекратила издирването…

— Но не и вие?

— Може би в този момент аз съм единственият човек, когото го е грижа за Вики заради самата нея — казва Елин.

Няма сили да му се усмихне, няма сили вече да накара гласа си да звучи меко и сговорчиво.

— И сега искате помощта ми, за да я намерите?

— Тя може да нарани момчето — признава Елин. — Може да нарани и други хора.

— Да, но аз не вярвам в това — отвръща Даниел и я поглежда с откровено лице. — Още от самото начало казах, че се съмнявам, че е убила Миранда, и все още не мога да го повярвам…

Даниел млъква и устните му се мърдат бавно, не се чува почти нищо.

— Какво казвате? — пита с мек глас Елин.

— Какво?

— Прошепнахте нещо — казва тя.

— Не вярвам, че Вики е убила Елисабет.

— Не вярвате…

— От много години работя с момичета с проблеми и аз… Просто не се връзва.

— Но…

— През времето, докато работех като терапевт, се срещнах с някои момичета, които носеха голям мрак у себе си… които биха могли да убият… които…

— Но не и Вики?

— Не.

Елин се усмихва широко и усеща как очите ѝ се изпълват със сълзи, преди отново да овладее чувствата си.

— Трябва да обясните това на полицията — казва тя.

— Вече го направих, те знаят, че според моята преценка Вики не е склонна към насилие. Ясно е, че може и да греша — добавя Даниел и силно разтрива очите си.

— Можете ли да ми помогнете?

— Казахте, че Вики е живяла при вас в продължение на шест години?

— Не, беше на шест години, когато живееше при мен — отговаря Елин.

— Какво искате да направя?

— Трябва да я намеря, Даниел… Разговаряли сте с нея в продължение на много часове, трябва да знаете нещо за приятели, гаджета… или каквото и да е.

— Да, може би… Ние доста обсъждаме груповата динамика и… Не мога да си събера мислите, извинявайте.

— Опитайте.

— Срещал съм се с нея почти всеки ден и съм имал… хм, не знам точно, но може би двайсет и пет индивидуални разговора… Вики, тя е… Опасното при нея е, че тя много често изчезва, тоест в мислите си… Това, за което бих се разтревожил, е, че може би просто ще изостави момчето някъде, по средата на пътя…

— Къде се крие тя? Имало ли е някое семейство, което е харесвала?

Вратата на болничната стая се отваря и медицинската сестра влиза с лекарството, което Даниел взема вечер. Тя спира рязко, стойката ѝ се вдървява, сякаш е видяла нещо неприлично, и после се обръща към Елин.

— На какво прилича това? — възмущава се сестрата. — Разреших ви да останете пет минути.

— Знам — отговаря Елин. — Но е много важно да…

— Часът е почти шест и половина — прекъсва я сестрата.

— Извинете — казва Елин и бързо се обръща пак към Даниел: — Къде да започна да търся…

— Махайте се! — изкрещява жената.

— Моля ви — казва Елин меко и долепя ръце в умолителен жест. — Наистина трябва да поговоря с…

— Да не сте бавноразвиваща се? — прекъсва я сестрата. — Казах ви, че трябва да напуснете…

Сестрата изругава и излиза от стаята. Елин хваща Даниел за ръката над лакътя.

— Вики трябва да е говорила за места или приятели.

— Да, разбира се, но нищо не мога да си спомня, точно сега ми е трудно да…

— Моля ви, опитайте…

— Знам, че съм напълно безполезен, би трябвало да мога да си спомня нещо, но…

Даниел силно потърква челото си.

— Но другите момичета — те навярно знаят нещо за Вики?

— Да, би трябвало… Каролин може би…

Мъж в бели дрехи влиза в стаята заедно със сестрата.

— Трябва да ви помоля да ме последвате — казва той.

— Дайте ми една минута — отговаря Елин.

— Не, ще ме последвате сега — заявява мъжът.

— Моля ви — опитва се пак Елин и го поглежда в очите. — Става дума за дъщеря ми…

— Хайде, елате — казва той по-любезно.

Устата на Елин трепери от едва сдържан плач, когато пада на колене пред болничните служители.

— Дайте ми още няколко минутки — умолява тя.

— Ще ви извлечем навън, ако…

— Не, това е прекалено — повишава тон Даниел и помага на Елин да стане от пода.

Медицинската сестра протестира:

— Тя няма право да бъде в отделението след часа…

— Млъкнете — прекъсва я Даниел и извежда Елин от стаята. — Ще поговорим долу във фоайето или отвън на паркинга.