Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Започва се — промърморва си под нос Карлос.

— Защото не са в реката — завършва Юна.

— И си сигурен в това?

— Вики Бенет и Данте Абрахамсон са още живи.

— Гунарсон се обади относно записа от бензиностанцията и…

— Обявете ново национално издирване — прекъсва го Юна.

— Национално издирване ли? Не можем да обявяваме и прекратяваме национални издирвания както ни скимне и…

— Знам, че на тази снимка са Вики Бенет и Данте Абрахамсон — пояснява Юна строго и посочва разпечатката. — Направена е много часове след като колата е катастрофирала. Те са живи и сме длъжни пак да ги обявим за национално издирване.

Карлос протяга единия си крак.

— Подложи ме на инквизиции, ако искаш — казва той. — Но няма да ги издирвам още един път.

— Погледни снимката — настоява Юна.

— Полицията на „Вестернорланд“ е била днес в бензиностанцията — обяснява Карлос и сгъва листа с разпечатания образ на мъничко, твърдо квадратче. — Изпратиха копие на харддиска в Държавната криминална лаборатория, двама от техните експерти са гледали филма и са единодушни, че е напълно невъзможно със сигурност да бъдат идентифицирани лицата пред бензиностанцията.

— Но ти знаеш, че съм прав — казва Юна.

— Добре — кимва Карлос. — Да кажем, че определено може и да си прав, времето ще покаже… но не смятам да ставам за посмешище и да издирвам лица, които полицията смята за мъртви.

— Няма да отстъпя, докато…

— Чакай, чакай — прекъсва го Карлос и си поема дъх. — Юна, сега вътрешното разследване срещу теб е на бюрото на прокурора.

— Но това е…

— Аз съм твой началник и приемам оплакването срещу теб много сериозно. Всъщност искам да чуя от теб, че разбираш, че не ти ръководиш предварителното разследване в Сундсвал.

— Аз не ръководя предварителното разследване.

— И какво прави един наблюдател, ако прокурорът в Сундсвал реши да прекрати случая?

— Нищо.

— Тогава сме на едно мнение — усмихва се Карлос.

— Не, не сме — отвръща Юна и излиза от стаята.

Флура лежи неподвижно в леглото си и зяпа в тавана. Сърцето ѝ все още тупа бързо. Сънувала бе, че се намира в малка стаичка заедно с едно момиче, което не иска да покаже лицето си. Момичето се криеше зад дървена стълба. Имаше нещо, което не бе наред с него, нещо опасно. Носеше само бели памучни гащички и Флура можеше да види момичешките ѝ гърди. Почака Флура да се приближи и после извърна лице, изхили се и закри очи с ръцете си.

Предишната вечер Флура бе чела за убийствата в Сундсвал, за Миранда Ериксдотер и Елисабет Грим. Не може да спре да мисли за призрака, който я посети. Вече ѝ се струва като сън, макар да знае, че видя мъртвото момиче в коридора. Беше на не повече от пет години, ала сега, в съня, момичето бе връстница на Миранда.

Флура лежи, без да помръдне, и се ослушва. Всяко проскърцване в мебелите или пода кара сърцето ѝ да бие по-бързо.

Този, който се бои от тъмното, не е господар в собствения си дом, такъв човек се прокрадва предпазливо, плаши се от сянката си.

Флура не знае къде да иде. Часът е осем без петнайсет. Тя сяда, отива до вратата на стаята си, отваря я и се заслушва към апартамента.

Никой все още не е буден.

Крадешком отива до кухнята, за да направи кафе на Ханс-Гунар. Утринното слънце блести по издраскания кухненски плот.

Флура изважда един неизбелен филтър, огъва краищата му, поставя го в кошничката и толкова силно се изплашва, че си поема дълбоко дъх, щом чува лепкави стъпки зад гърба си.

Обръща се и вижда, че Ева е застанала на прага на спалнята си по синя фланелка и гащи.

— Какво има? — пита тя, когато забелязва лицето ѝ. — Ревала ли си?

— Аз… аз трябва да знам… защото мисля, че видях призрак — казва Флура. — Не си ли го виждала? Тук, у дома. Едно малко момиче…

— Какво не е наред с теб, Флура?

Обръща се, за да влезе във всекидневната, но Флура слага дланта си върху яката ѝ ръка и я възпира.

— Наистина, кълна се… Някой я беше ударил с камък отзад в…

— Кълнеш ли се? — рязко я прекъсва Ева.

— Аз само… Не е ли възможно наистина да съществуват призраци?

Ева я хваща здраво за ухото и я дръпва напред.

— Не мога да разбера защо обичаш да лъжеш, но това е факт — казва тя. — Винаги си обичала и ще…

— Но аз видях…

— Млъквай! — просъсква Ева и извива ухото ѝ.

— Ох…

— Но ние не приемаме това — продължава тя и извива ухото на Флура още по-силно.

— Моля те, спри… ох.

Ева извива ухото още малко и после пуска Флура. Тя остава да стои с насълзени очи, притиснала с ръка пламтящото си ухо, докато Ева отива в банята. След малко тя пуска кафемашината и се прибира в стаята си. Затваря вратата след себе си, запалва лампата и сяда в леглото, за да си поплаче.