Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Danke 19 19 Благодаря (нем.). — Бел.ред. — казва и тръгва към кафе автомата.

Ари леко усилва звука на радиото и вижда, че жената в светлосинята блуза се е отдалечила от помпата, която пълни резервоара на нейния опел с бензин.

Ари се заслушва, когато четящият новините докладва за развитието на скорошния случай на отвличане:

— Издирването на Вики Бенет и Данте Абрахамсон бе прекратено. Полицията на „Вестернорланд“ не дава информация, ала източници са потвърдили опасението, че издирваните лица са загинали още миналата събота сутринта. Полицията е критикувана за това, че е обявила национално издирване. Националното радио се опита да се свърже с началника на Националната полиция Карлос Елиасон за коментар…

— Какво става, по дяволите! — прошепва Ари.

Поглежда лепящата бележка до касовия апарат, взема телефона и отново набира номера на полицията.

— Полицията, Соня Раск — отговаря му женски глас.

— Здравейте — казва Ари. — Аз ги видях… видях момичето и момчето.

— С кого разговарям?

— Ари Метилайнен… Работя на бензиностанцията на „Статойл“ в Дингершо… Чух да съобщават по радиото, че били загинали миналата събота сутрин. Това обаче не е така, защото аз ги видях през нощта срещу неделя.

— Вики Бенет и Данте Абрахамсон ли имате предвид? — скептично пита Соня.

— Да, видях ги през нощта, беше вече неделя, та при всички случаи не може да са загинали в събота, както казаха по радиото, нали?

— Видял сте Вики Бенет и Данте Абрахамсон в…

— Да.

— В такъв случай защо не се обадихте още тогава?

— Обадих се и разговарях с един полицай.

Ари си спомня как бе слушал радио „Златни хитове“ в събота вечер. Националното издирване все още не бе обявено, но местните медии бяха призовали обществеността да си отваря очите за момичето и малкото момче.

В единайсет часа един тир спря на паркинга зад дизеловите помпи.

Шофьорът спа три часа.

Беше посред нощ, когато ги видя.

Ари гледаше екрана, който показва какво регистрират камерите за наблюдение. На една черно-бяла картина се виждаше тирът под друг ъгъл. Бензиностанцията изглеждаше пуста, когато голямото превозно средство запали и потегли. Изведнъж Ари видя една фигура от задната страна на сградата, много близо до изхода на автомивката. Не беше един, а двама души. Взря се в екрана. Камионът даде назад и започна да обръща. Фаровете му осветиха големия прозорец, Ари напусна мястото си зад щанда и изтича зад сградата. Но те вече бяха изчезнали. От момичето и малкото момче нямаше нито следа.

Юна паркира пред бензиностанцията на „Статойл“ в Дингершо на триста и шейсет километра северно от Стокхолм. Денят е слънчев, полъхва свеж ветрец и скъсаните рекламни флагчета плющят. Юна и Диса обядваха заедно във „Вила Шелхаген“, когато му се обади изнервената полицайка Соня Раск от Сундсвал.

Юна влиза в магазина. Мъж с торбички под очите и кепе на „Статойл“ на главата нарежда книги с меки корици на един стелаж. Юна поглежда менюто на светлинното табло и сетне лъскавите наденички, които се търкалят в механичния грил.

— Какво ще обичате? — пита мъжът.

— Makkarakeitto 20 20 Супа от наденица (фински). — Бел.прев. — отговаря Юна.

— Suomalainen makkarakeitto 21 21 Финландска супа от наденица (фински). — Бел.прев. — казва Ари Метилайнен с усмивка. — Баба ми готвеше супа от наденички, когато бях малък.

— С гарнитура от ръжен хляб ли?

— Да, но тук продаваме само шведска храна — отвръща Ари и посочва хамбургерите.

— Всъщност не съм дошъл тук, за да ям — от полицията съм.

— Досетих се… Разговарях с ваш колега още през нощта, когато ги видях — обяснява Ари и прави жест към екрана.

— Какво бяхте видели, когато се обадихте? — пита Юна.

— Едно момиче и едно малко момче, тук, от задната страна.

— На екрана ли ги видяхте?

— Да.

— Ясно ли?

— Не, но… свикнал съм да хвърлям по едно око какво става.

— От полицията дойдоха ли тук през нощта?

— Дойде сутринта, Гунарсон му беше името, според него не се виждало нищо и каза, че мога да изтрия записа.

— Обаче вие не сте — отбелязва Юна.

— Как мислите?

— Мисля, че съхранявате записите на външен харддиск.

С усмивка на уста Ари Метилайнен въвежда Юна в миниатюрния офис до склада. Там е опънат разтегаем диван, няколко кенчета „Ред Бул“ се търкалят по пода и кутия от мляко стои на заскрежения прозорец. На един ученически чин с капак е поставен малък преносим компютър, свързан към външен харддиск. Ари Метилайнен сяда на скрибуцащ офисен стол и бързо прелиства измежду файловете, които са сортирани по дата и час.