Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Сега вече не си струва.

Прасетата спират рязко и бавно се люшкат. Червена лампа свети на стената. Полицаят е натиснал бутона за аварийно спиране.

Станало е тихо и нарастващо неприятно усещане плъзва като кръв във вода.

„Какво, по дяволите, търся тук?“, пита се мъжът.

Опитва се да диша по-спокойно, тръгва бавно към червената лампа, навежда се в опит да види нещо между телата и пристъпя две крачки напред.

Вратите към улицата са все още затворени.

Обръща се, за да огледа другия изход, но ето че изведнъж високият полицай стои точно срещу него.

Мъжът усеща как по целия гръб го побиват тръпки.

Юна вижда как ниският мъж се опитва да насочи пистолета си към него. Проследява движението на мъжа, прави крачка напред и отмества цевта, почти вертикално. Хваща мъжа за китката, избива оръжието, удря дланта му в трупа на едно прасе и забива ножа с все сила в нея. Острието потъва дълбоко между ребрата на прасето и мъжът изкрещява с цяло гърло.

Юна пуска ножа и се отмества.

Ниският мъж диша тежко, опипва с безжизнените си пръсти на протезата дръжката на ножа, ала се отказва. Заклещен е и разбира, че трябва да стои съвсем неподвижно, за да се справи с болката. Ръката е фиксирана високо над главата му. Кръв се стича надолу по китката му и в ръкава на ризата му.

Без да го удостои с поглед, Юна вдига пистолета от пода и излиза от хладилното помещение.

Внезапно въздухът в просторното машинно хале му се струва топъл, докато тича покрай една стена, в посока към вратата, през която Тобиас изчезна с Данте. Бързо проверява пистолета, вижда, че има поне един патрон в барабана и вероятно още в пълнителя. Отваря зелената метална врата и се озовава в обширен склад със стоки, наредени на палети, и спрени електрокари.

От мръсните прозорци високо горе, точно под покрива, се процежда светлина.

Чува се шумолящ, стенещ звук.

Юна определя посоката и изтичва до голям контейнер за боклук. Синя светлина, проникваща през един прозорец, танцува по пода. Юна вдига пистолета и заобикаля контейнера. Дебелакът с кожения елек е коленичил с гръб към него. Стене тежко, докато удря главата на Вики в пода. Малко по-нататък Данте се е свил на кравай. Плаче самотен, с тънко гласче.

Преди дебелакът да успее да се изправи, Юна е вече при него. С едната си ръка стисва мъжа за гръкляна под брадата, повдига го на крака, далеч от Вики, блъсва го, счупва ключицата му с пистолета, мята го назад, пуска хвата от шията му и го изритва в гърдите толкова силно, че той полита назад през прозореца на стъклената врата.

Дебелакът се стоварва заднишком на улицата сред облак от парченца стъкло и остава да лежи, осветен от сините лампи.

Трима униформени полицаи дотичват с извадени оръжия, прицелват се в лежащия мъж, който опипва с ръка гърдите си и се опитва да седне.

— Юна Лина? — пита един от полицаите.

Те зяпват високия инспектор, който стои в касата на счупената стъклена врата, докато от горния край все още се сипят парченца стъкло.

— Аз съм просто наблюдател — казва Юна.

Той захвърля „Глок“-а на земята и коленичи до Вики. Тя лежи по гръб и диша запъхтяно. Дланта ѝ е странно извита. Данте е спрял да плаче и изумено поглежда Юна, когато той утешително погалва Вики по бузата и прошепва, че всичко е свършило. Равномерна струя кръв се стича от носа ѝ. Юна кляка и задържа главата ѝ неподвижно. Тя не отваря очи и не отговаря на думите му, но краката ѝ потръпват конвулсивно.

Мъжът, който изхвърча през стъклената врата, остана да лежи известно време по гръб, а после седна и се опита да се измъкне пълзешком, но бе надвит от двама полицаи, които го затиснаха по корем и му закопчаха белезници.

Първите парамедици, пристигнали на местопроизшествието, обездвижиха главата на Вики с ортопедична яка и я преместиха на носилка.

Юна информира оперативното ръководство за положението, докато два полицейски патрула проникнаха в сградата от различни страни.

В хладилното помещение седеше смълчан блед мъж, чиято дясна ръка бе прикована с нож към висящ труп на прасе. Полицаят, който го откри, извика парамедиците. После се наложи негов колега да му помогне да измъкне ножа. Острието проскърца по ребрата на животното и излезе с въздишка. Мъжът отпусна ръката си, натисна я към корема си с протезата, олюля се и седна на пода.

Мъжът, улучен в гърдите със самоделното оръжие, бе мъртъв. Младият мъж, който бе държал оръжието и прегърнал спусъка, когато Юна сряза крака му с откос, бе все още жив. Избегнал бе смъртта поради загуба на кръв, като бе пристегнал колана си около прасеца, точно под коляното. Когато патрулите дойдоха при него с насочени пистолети, той само бе посочил с отмаляла ръка към отрязания си крак, който лежеше под плотовете за транжиране в локва кръв.