Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Чуват се бързи, влачещи се крачки, последвани от тежко тупване. Едно от прасетата се разлюлява и връзката на поточната линия със закачалката издрънчава.

Юна изминава последните крачки до стената и се свива долу до един охладител. Сянката на преследвача се премества по бетонния под около десет метра по-нататък.

Времето започва да привършва.

Мъжът с протезата скоро ще го открие. Юна се примъква встрани и вижда, че тръбата на пода е направена от пластмаса. Не става за оръжие. Тъкмо се кани да се махне оттам, когато открива, че в старата кофа има няколко инструмента. Три отвертки, чифт клещи и нож с късо, яко острие.

Юна предпазливо измъква ножа от кофата, метал издрънчава о метал, острието се плъзва по човката на клещите.

Опитва се да разгадае движенията на преследвача по звука от крачките му и разбира, че трябва да се премести.

Прокънтява изстрел и куршумът с примляскващ звук се забива в един от свинските трупове, на половин метър от главата на Юна.

Стъпките на преследвача бързо се приближават, сега той тича. Юна заляга плътно на пода и се претъркулва до следващия коридор от месо.

„Полицаят е невъоръжен и уплашен“, мисли си мъжът, като отмахва перчема си с протезата.

Спира, насочва оръжието си и се опитва да види нещо между закланите тела.

„Трябва да е уплашен“, повтаря си.

Сега се крие, ала мъжът знае, че полицаят скоро се ще опита да избяга през вратата към улицата.

Собственото му дишане е учестено. Въздухът, който влиза в дробовете му, е студен и сух. Преследвачът се прокашля леко, обръща се обратно, поглежда пистолета и пак свежда поглед. Налага му се да примижи силно. Може би видя нещо до стената — зад охладителния елемент. Затичва се покрай редицата от прасета.

Би трябвало бързо да приключи тази работа. Всичко, което трябва да направи, е да настигне полицая и да стреля от упор. Първо в торса, а след това през слепоочието му.

Мъжът спира и вижда, че ивицата покрай бетонната стена е празна, там има само няколко парцала на пода и бяла кофа.

Обръща се и тръгва обратно, ала спира пак и се ослушва.

Чува единствено собственото си дишане през носа.

Побутва едно прасе с лявата си ръка, но то е по-тежко от очакваното. Налага му се да го бутне силно, за да го залюлее. Болката в ръката се връща, когато чуканчето се притиска към овалния край на протезата.

Кукичката на закачалката издрънчава.

Прасето се залюлява и той ще може да види зад него при следващото движение.

„Няма къде да ходи“, мисли си мъжът. Приклещил го е като в клетка. Всичко, което трябва да направи, е да запази отворена огнева линия към вратите, в случай че полицаят направи опит да се измъкне, но същевременно да държи под око отвора на вратата с пластмасовите ленти, за да попречи на евентуално отстъпление.

Рамото му започва да отмалява и той сваля за малко пистолета. Знае, че рискува да загуби важни секунди, ала оръжието ще започне да трепери, ако ръката му се преумори.

Бавно се прокрадва напред, струва му се, че зърва един гръб, бързо вдига оръжието и стреля. От отката пръските от възпламенителя опарват кокалчетата му. Адреналинът се разпространява по жилите му и лицето му изстива.

Той се премества встрани, усеща сърцето си да бие по-силно, но разбира, че е сбъркал, че това е било просто прасе, висящо накриво.

„Нещата отиват по дяволите“, казва си той. Трябва да спре полицая, не може да го остави да се измъкне, не и сега.

„Но къде, по дяволите, е той? Къде, по дяволите, е той?“

Нещо на тавана изпуква и той поглежда нагоре към стоманените греди и траверси. Не се вижда нищо. Тръгва заднишком и стъпва накриво, олюлява се и се подпира с лакът на едно прасе, усеща влагата от студеното месо през ризата си. Свинската кожа искри от малки капчици конденз. Призлява му. Нещо не е както трябва. Напрежението започва да си казва думата, не може да остане още дълго.

Мъжът продължава назад, вижда сянка, която се стрелва по стената, и повдига оръжието.

Изведнъж прасетата се залюляват, всички, в цялото хладилно помещение. Тресат се и контурите им се размиват. От тавана се чува електрическо жужене, конвейерната система започва да шумоли и тежките заклани трупове се задвижват. Плъзгат се под въжения механизъм, водейки със себе си леденостудено течение.

Човекът с пистолета се обръща, оглежда се, опитва да държи под око всички посоки едновременно и си мисли, че цялата работа не си заслужава.

Трябваше да е фасулска работа да купи някое шведско момче, което полицията смята за мъртво. Щеше да получи за него много добра цена, без да му се налага да ходи по-далече от Германия или Холандия.