Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Не можем да оставим свидетели — приглася му Тобиас и нервно поглажда уста.

— Сложи момчето в колата — приглушено казва мъжът с протезата на Тобиас, след което напуска машинното хале.

Тобиас не изпуска Юна от поглед, когато отива до Данте, хваща го за качулката и започва да го влачи след себе си по плочите на пода, бързо и невнимателно.

— Скоро идвам — провиква се след него Юна.

Може би има шест метра до младия мъж, който държи самоделката и се нарича Мике.

Юна се приближава леко към него, прави само една предпазлива крачка.

— Не мърдай! — изкрещява младият мъж.

— Мике — казва Юна меко, — ако легнеш на пода с ръце зад тила, всичко ще е наред.

— Застреляй ченгето — провиква се мъжът на име Рогер.

— Ти го застреляй — прошепва Мике.

— Какво? — пита Рогер и снижава пушката. — Какво рече?

Младият мъж със самоделния картечен пистолет диша запъхтяно. Червената точица на лазерния мерник трепти на гърдите на Юна, изчезва за части от секундата, след което пак се появява, клатушкаща се.

— Виждам, че те е страх — казва Юна и се приближава.

— Млъкни, просто млъкни — отвръща Мике, докато отстъпва.

— Точката трепери.

— Стреляй, мамка му! — изревава Рогер.

— Остави оръжието — продължава Юна.

— Стреляй!

— Не му стиска да стреля — отговаря му Юна.

— Но на мен ми стиска — казва Рогер и вдига пушката си. — На мен ми стиска да стрелям.

— Не ми се вярва — усмихва се Юна.

— Да го направя ли? Ще го направя! — изкрещява той и се приближава. — Искаш ли да го направя?

Рогер тръгва към Юна с големи крачки. На верига около шията му се люлее чукът на Тор. Рогер протяга напред срязаната пушка, поставя пръст на спусъка и се прицелва в Юна.

— Ще ти пръсна мозъка — процежда той през зъби.

Юна свежда поглед и изчаква мъжа съвсем да се приближи, след което замахва с ръка, хваща късата цев и придърпва към себе си пушката, завърта я настрани и улучва Рогер по бузата с приклада. Чува се примляскващ звук и главата му се извива настрани. Мъжът се препъва и се озовава на огневата линия на самодейната пушка. Юна стои зад него, прицелва се между краката му и стреля. Трясъкът е оглушителен, оръжието подскача от голямата тежест на куршумите, които се изсипват между краката на мъжа и улучват левия глезен на Мике с огромна сила. Снопът от 258 сачми минава право през костта и мускула на прасеца. Стъпалото се откъсва от костта и се търкулва под поточната линия.

От чуканчето на пода пръсва кръв и Мике стреля със самоделния пистолет. Шест куршума попадат в гръдния кош и рамото на Рогер. Мике се строполява на земята, като крещи. Останалите изстрели изчезват с вой нагоре към тавана и рикошират сред тръби и траверси.

Прозвучава металическо тракане, докато пълнителят се изпразни, след което се чуват само сърцераздирателните писъци на Мике.

Ниският мъж с протезата дотичва и успява да види точно как Рогер пада на колене, привеждайки се напред, и вързаната му на опашка коса се плъзва по бузата. Подпира се на дланите си с протегнати ръце, докато равномерен поток от кръв се стича от гърдите му, надолу през решетката, която води до улея за свинска кръв.

Юна бързо скача зад няколко машини, предназначени да надуват свинските трупове, за да улеснят транжирането им. Чува, че мъжът с „Глок“-а го последва, изритва една дрънчаща количка, като диша напрегнато през запушените си ноздри.

Юна се премества назад, отваря пушката и вижда, че е заредена само с един патрон.

Младият мъж вика за помощ, диша запъхтяно и крещи.

Само десет крачки по-нататък Юна вижда отвора на вратата към хладилното помещение. Зад пожълтелите пластмасови ленти се мержелеят изкормени прасета, окачени в гъсти редици.

Помисля си, че от другата страна на хладилното помещение би трябвало да има врата към товарната площадка откъм улицата.

На късата страна на червено-кафявата постройка има черна метална врата, която е подпряна да стои отворена с навит на руло вестник.

Бяла пластмасова табела съобщава: МЕСО ЗА МАГАЗИНИ НА ЛАРШОН.

Вики отива до нея, спъва се в изтривалката за обувки и отваря вратата. Когато влиза, от наранената ѝ ръка по вестника на земята покапва кръв.

Трябва да намери Данте. Това е единственият ѝ план.

Без да си прави труда да се крие, тя влиза в съблекалня с дървени пейки, поставени пред червени, очукани ламаринени гардеробчета. От плакат, залепен с тиксо на стената, се усмихва Златан Ибрахимович. В нишата на прозореца са поставени няколко пластмасови държача за чаши за кафе и брошура от Съюза на работниците от хранителната промишленост.