Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Светлината блещука, като че ли е застинала над нейното бледо мръсно лице.

— Казах му, че ще му върна парите двойно, ако може да ми уреди пари и паспорт… Обеща ми, че Данте ще се прибере у дома при майка си… и аз му повярвах. Можеш ли да проумееш, след всичко, което стори с мен…

Удря се по главата с вързани ръце.

— Как, по дяволите, е възможно човек да е толкова тъп, колкото мен — мълви тя. — Той искаше само Данте… Преби ме с една тръба и ме заключи. Такава съм тъпачка, не заслужавам да живея…

От другата страна на водния път „Хамарбюледен“ преминават под виадукта на „Нюнесвеген“, след което заобикалят „Глубен“. Огромната сферична зала се издига като мръснобяло небесно тяло до футболния стадион.

Точно зад бизнес комплекса сградите стават ниски, функционални. Влизат в голяма заградена зона с индустриални постройки и паркирани ремаркета. В далечината се вижда неоновата табела над двете платна на пътя; на червен фон блестят белите като лед букви: КЛАНИЦИ.

Бариерите са вдигнати и те влизат в зоната със свистене на гуми.

— А сега накъде? — пита Юна, докато кара покрай сивите складови помещения.

Вики прехапва устни, а погледът ѝ блуждае наоколо:

— Не знам.

Небето е тъмно, но в подобната на лабиринт индустриална зона са запалени светлинни табели и светофари. За деня почти всякаква дейност е прекратена, но в далечината в една напречна уличка един кран повдига син контейнер на платформата си със свистящ, стържещ звук.

Юна преминава покрай мръсна къща с очукана табела, рекламираща пържоли, и двамата се приближават до няколко постройки от зелена ламарина със затворени метални порти пред площадка за обръщане.

Преминават покрай жълта тухлена сграда с товарен мостик и ръждиви контейнери и завиват около централата за месо.

Не се виждат никакви хора.

Продължават по по-тъмна улица с големи кутии на вентилатори, кофи за боклук и стари транспортни колички.

На паркоместата под табела с надпис „Наденички от месце за теб“ е паркиран камион с порнографска картина, нарисувана отстрани.

Чува се трясък, когато колелата преминават по сложена накриво канализационна решетка. Юна завива вляво около извит парапет. Няколко чайки излитат от купчина дървени палети.

— Ей там! Там е колата! — извиква Вики. — Неговата е… Познавам сградата, там вътре са.

Пред голяма сграда в кафяво с оттенъка на дроб, с мръсни прозорци и метални щори е паркиран черен камион, на чието задно стъкло е залепено знамето на Южните щати. От другата страна на пътя четири коли са паркирани в редичка покрай тротоара. Юна подминава сградата, завива вляво и спира при тухлена постройка. Три фирмени флага на три мачти за знаме се развяват на вятъра. Той не казва нищо, само изважда ключа, отключва едната ръка на Вики, а другата заключва около волана, преди да излезе от колата. Момичето го поглежда с тъмните си очи, но не протестира.

През предното стъкло вижда как инспекторът тича под светлината на една улична лампа. Духа силен вятър, из въздуха се носят пясък и прахоляк.

Между затворените сгради има малка уличка с товарни мостици, железни стълби и контейнери за месни отпадъци.

Юна достига вратата, посочена от нея, хвърля поглед назад, оглеждайки пустата зона. Надалеч се вижда електрокар, който влиза в подобна на хангар постройка.

Изкачва се по една метална стълба, отваря вратата и влиза в коридор със скърцащ балатум, продължава тихо покрай три офисни помещения с тънки стени. В бяла саксия, покрита с топчета, които пречат на водата да се изпарява, се мъдри прашно лимоново дръвче от пластмаса. По клоните му има следи от красотата на коледна елха. На стената виси сложено в рамка разрешително за кланица от 1943 година, издадено от Кризисния комитет на Стокхолм.

Върху стоманената врата в края на коридора са поставени ламинирани инструкции относно правилата за хигиена и рециклиране. Някой е написал „обработка на курове“ напреки на текста с правилата. Юна открехва вратата, ослушва се и чува гласове в далечината.

Внимателно надзърта в голяма машинна зала за конвейерно грубо разфасоване, с автоматизирано захранване за разполовяване на свински трупове. Настланият с жълти плочи под и плотовете от неръждаема стомана слабо блестят. Окървавена престилка от мушама се подава изпод капака на кофа за боклук.

Юна безшумно изважда пистолета си и усеща глухо пробождане в сърцето, когато вдишва миризмата на смазката за оръжие.