Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Вики Бенет — подзема прокурорката с усмивка. — И така, казвам се Сусан и аз ще разговарям с теб, но преди да започнем, искам да ти кажа, че ще запиша всичко, което се казва, за да можем да си го припомним по-късно… и за да не ми се налага да изпиша куп хартия, което е чудесно, защото си падам мързелива…

Вики не я поглежда и изобщо не реагира на думите ѝ. Сусан прави пауза и без да сваля усмивката от лицето си, уточнява времето, датата и имената на присъстващите.

— Обикновено правим така, преди да започнем — обяснява тя.

— Разбра ли всъщност кои сме ние? — пита другата жена. — Аз съм Сигне Риделман, твоят юридически повереник.

— Сигне е тук, за да ти помогне — разяснява прокурорката. — Знаеш ли какво е юридически повереник?

Вики кимва почти незабележимо.

— Необходим ми е отговор — търпеливо казва Сигне.

— Разбирам — отговаря Вики с нисък глас и внезапно се ухилва като тиква.

— Какво е толкова забавно? — пита прокурорката.

— Ето това — казва Вики, като бавно измъква тясната тръбичка от свивката на лакътя си и просто гледа тъмната кръв, която се стича по бледата ѝ ръка.

Слабото стържене от една птица, която се приземява на перваза на прозореца, се чува ясно в тишината. Неоновата лампа в арматурата на тавана слабо жужи в болничната стая.

— Ще те помоля да ми разкажеш за някои ситуации — започва разпита Сусан Йост. — И искам да се придържаш към истината.

— И само истината — прошепва Вики със сведен поглед.

— Преди девет дни… си излязла от стаята си в „Биргитагорден“ посред нощ — подзема прокурорката, — спомняш ли си?

— Не съм броила дните — беззвучно промълвява момичето.

— Но помниш, че си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ?

— Да.

— Защо? — пита Сусан Йост. — Защо напусна „Биргитагорден“ посред нощ?

Вики бавно издърпва един висящ конец от превръзката около ръката си.

— Правила ли си го преди? — пита Сусан.

— Какво?

— Да напуснеш дома посред нощ?

— Не — отвръща Вики с досада.

— Защо го направи този път?

Когато прокурорката не получава отговор, тя само се усмихва търпеливо, след което пита със смекчен тон:

— Защо беше будна посред нощ?

— Не помня.

— Ако се върнем още няколко часа назад във времето — спомняш ли си какво се случи тогава? Всички са отишли да си легнат, а ти си останала будна — какво правеше тогава?

— Нищо.

— Не си правила нищо, докато внезапно не си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ — не ти ли звучи малко странно?

— Не.

Вики гледа втренчено през прозореца. Над покривите духа вятър и слънцето е засенчено от носещи се по небето облаци.

— Сега искам да разкажеш защо напусна „Биргитагорден“ — настоява Сусан с нараснала сериозност в гласа. — Защото няма да съм доволна, докато не ми разкажеш какво се случи. Разбираш ли ме?

— Не знам какво искаш да кажа — отговаря Вики ниско.

— Може да ти е трудно, но въпреки това трябва да ми разкажеш.

Момичето поглежда към тавана и устните му се мърдат, сякаш търси думи, преди да изрече с учуден тон:

— Аз убих…

Замлъква и подръпва тръбичката на системата на ръката си.

— Продължавай — подканя я Сусан с напрегнат глас.

Вики навлажнява устни и поклаща глава.

— Няма нищо, разкажи ми — повтаря Сусан. — Каза, че си убила…

— А, да… Имаше една досадна муха в стаята, аз я убих и…

— Ама, по дяволите… Извинявай, моля за извинение… Обаче не е ли странно, че си спомняш, че си убила муха, но не и защо си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ?

Прокурорката и Сигне Риделман са поискали кратка почивка и са излезли за малко от стаята. Сивата утринна светлина пада през набразденото от ивици стъкло на прозореца и бялото небе се отразява в системата за преливане и хромираните решетки на леглото. Вики Бенет седи на високото болнично легло и тихичко си ругае под нос.

— Не е ли това истината? — отговаря Юна и сяда на стола до леглото.

Тя го поглежда и се усмихва мимолетно.

— Все си мисля за Данте — тихо продумва момичето.

— Той ще се оправи.

Тя се кани да добави нещо, но си замълчава, когато прокурорката и правната защитничка влизат в стаята.

— Призна си, че си избягала от „Биргитагорден“ посред нощ — казва прокурорката, изпълнена с енергия. — Посред нощ. В гората. Това не е нещо, което човек прави просто ей така. Имала си причина да избягаш, нали?

Вики свежда поглед, навлажнява устните си, но не продумва.

— Отговори ми — повишава глас Сусан. — Нищо лошо няма да стане.