Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Сага си налага да млъкне. Усеща как се поти след скорошното си избухване.

— Ще се караш ли сега с мен? — въздъхва Вернер.

— По дяволите, мен ме пратиха в Пулах и преминах немското отбранително обучение и…

— Моля те…

— Не съм свършила — прекъсва го тя. — Нали си спомняш, че участвах в кръстосания разпит на Мохамед ал-Абдали.

— Но не ти ръководеше разпита.

— Не, но аз го накарах да… Майната му.

Тя затваря и тъкмо си мисли утре да си подаде оставката, когато телефонът ѝ пак иззвънява.

— Добре, Сага — бавно произнася Вернер. — Имаш един опит.

— Млъкни! — изкрещява тя и затваря телефона.

Карлос разсипва храна за рибки по бюрото си, когато Аня неочаквано отваря вратата му. Той започва да събира сухите трошички с ръце — телефонът на бюрото му иззвънява.

— Моля те, натисни високоговорителя — помолва той Аня.

— Вернер е — отвръща тя и натиска копчето.

— Каква изненада — казва Карлос весело и избърсва длани една в друга над аквариумите.

— Пак е Вернер… Извинявай, че ми отне известно време, преди да те потърся.

— Няма страшно.

— Напротив, Карлос, търсих къде ли не, но уви, най-добрите ми хора са заети на „Алекс Алън“ от Обединения разузнавателен комитет — казва шефът на тайните служби и се прокашля. — Но има една жена… всъщност ти я познаваш, Сага Бауер… Във всеки случай тя ще може да се включи…

Аня се навежда към телефона и изсъсква:

— Може да присъства и да краси с присъствието си, така ли?

— Ало? — пита Вернер. — С кого разговарям…

— Млъкни! — изсъсква Аня. — Познавам Сага Бауер и мога да кажа, че Службата за държавна безопасност не заслужава толкова способна…

— Аня — казва Карлос, обърсва ръце в панталоните си и се опитва да застане между нея и телефона.

— Седни! — изревава Аня.

Карлос сяда в същия миг, в който Вернер със слаб глас обяснява:

— Седнал съм…

— Ще се обадиш на Сага и ще я помолиш за извинение — допълва Аня сериозно в слушалката.

Дежурният полицай поглежда документа за самоличност на Сага Бауер и силно се изчервява. Казва ѝ, че пациентката скоро ще се върне, и задържа вратата на стая 703, докато влезе.

Сага прави няколко крачки и спира пред двамата, които чакат в празната стая. Леглото го няма, но стойката за преливане е още там.

— Моля да ме извините — казва жената в сив костюм.

— Да — отговаря Сага.

— Приятелка на Вики ли сте?

Преди Сага да успее да отговори, вратата отново се отваря и влиза Юна Лина.

— Юна! — възкликва тя изненадано и усмихнато се ръкува с него. — Мислех, че си отстранен от всичко.

— Отстранен съм — потвърждава той.

— Радвам се да го чуя — казва Сага.

— Вътрешните следователи вършат добра работа — отвръща Юна и се усмихва така, че трапчинките се виждат на бузите му.

Прокурорката Сусан Йост отива при Сага, а в погледа ѝ се чете учудване.

— Службата за държавна безопасност? — пита тя. — Мислех, може би… Искам да кажа, помолих за…

— Къде е Вики Бенет? — прекъсва я Сага.

— Лекарят искаше да направи още една компютърна томография — казва Юна, като застава до прозореца и се заглежда навън с гръб към стаята.

— Тази сутрин взех решение да задържа Вики Бенет — казва прокурорката. — Но, разбира се, би било добре да направи самопризнания, преди въпросът за ареста да се гледа в съда.

— Смятате да образувате дело ли? — изненадва се Сага.

— Да — отмерено отговаря Сусан. — Аз бях там, видях телата. Вики Бенет е навършила петнайсет години и е отвъд категорията „лечение на малолетни под строг режим“.

Сага се усмихва скептично:

— Но да я пратите в затвора…

— Не ме разбирайте погрешно — прекъсва я прокурорката, — всъщност разчитах да ми изпратят някой опитен агент.

— Разбирам — казва Сага.

— Но заслужавате да ви дадем шанс, разбира се. Така мисля.

— Благодаря — отговаря Сага сдържано.

— Вече прекарах половината ден тук и ви гарантирам, че не става дума за обикновен разпит — обяснява Сусан Йост и си поема дълбоко дъх.

— В какъв смисъл?

— Вики Бенет не се страхува — изглежда, борбата за надмощие ѝ се харесва.

— А вие? — пита Сага. — Харесва ли ви борбата за надмощие?

— Нямам време нито за нейните игри, нито за вашите — строго казва прокурорката. — Утре ще изложа молбата за арест пред Районния съд.

— След като прослушах встъпителния разпит, не останах с впечатлението, че Вики Бенет си играе — обяснява Сага.

— Всичко е само игра — настоява прокурорката.