— Защо избяга?
Момичето свива рамене.
— Направила си нещо, за което е трудно да говориш, така ли?
Вики потърква силно лицето си.
— Трябва да ти задам тези въпроси — казва Сусан. — Мислиш си, че е неприятно, но знам, че ще се почувстваш по-добре, ако си признаеш.
— Така ли?
— Да.
Вики свива рамене, вдига очи, среща погледа на прокурорката и пита:
— Какво да призная?
— Това, което си направила онази вечер.
— Убих една муха.
Прокурорката рязко става и излиза от болничната стая, без да каже и дума.
В осем и петнайсет сутринта Сага Бауер отваря вратата на кабинета за обжалване в офиса на Националния отдел на прокуратурата за полицейски дела. Микаел Боге, който отговаря за вътрешното разследване, вежливо става от едно кресло с твърда облегалка.
Косата на Сага все още е влажна след душа и дългите руси къдрици, сплетени с шарени панделки, се извиват блестящи надолу по гърба и тесните ѝ рамене. Под носа ѝ има лепенка, но е изумително красива.
Тази сутрин Сага е пробягала десет километра и както обикновено е облечена в суитшърт на Северния боксьорски клуб, избелели дънки и маратонки.
— Сага Бауер? — пита следователят с широка, странна усмивка.
— Да — отговаря тя.
Той се приближава, поглажда с ръце сакото си и я поздравява.
— Извинете ме. Но аз… Както и да е, чувала сте го и преди… но ми се иска да бях двайсетина години по-млад.
Бузите на Микаел Боге са поруменели, той сяда на един стол и лекичко разхлабва вратовръзката си, след което вдига поглед към Сага.
Вратата се отваря и влиза Свен Виклунд. Поздравява ги, спира пред Сага, поколебава се дали да каже нещо, но само кимва и слага кана с вода и три чаши на масата, преди да седне.
— Сага Бауер, инспектор от Службата за държавна безопасност — започва Микаел Боге, като не може да сдържи усмивката си. — Може би е по-добре да изчерпя темата — казва той на Сага. — Но изглеждате като принцеса от картините на Йон Бауер 25 25 Йон Бауер (1882-1918) — шведски художник и илюстратор. — Бел.прев.
.
Той се поколебава, след което налива вода в чашите.
— Извикана сте тук, за да дадете показания — продължава Микаел Боге и почуква по една папка. — Тъй като сте присъствала при въпросната акция.
— Какво искате да знаете? — пита тя сериозно.
— Сигналът срещу Юна Лина се отнася за… Заподозрян е, че е предупредил…
— Йоран Стуне е пълен идиот — прекъсва го Сага.
— Не се ядосвайте — успокоява я Микаел Боге.
Сага много добре си спомня как и тя, и Юна се внедриха в тайната лявоекстремистка група, наречена „Бригадата“. Даниел Марклунд, експертът на групата по проникване в мрежи и подслушване, им бе дал информация, която помогна да спасят живота на Пенелопе Фернандес.
— Значи вие не смятате, че акцията на тайната полиция се е провалила?
— Напротив, само че аз предупредих „Бригадата“.
— В оплакването се твърди…
— Юна е най-добрият полицай в страната.
— Лоялността е нещо прекрасно, но ние ще образуваме дело срещу…
— Вървете по дяволите! — изкрещява Сага.
Тя се изправя и преобръща цялата маса. Чашите и гарафата падат на пода, в стаята се разплисква вода и се разхвърчават счупени стъкла. Сага измъква папката на Микаел Боге от ръцете му, изсипва всички листа, стъпква ги, излиза от стаята и затръшва вратата толкова силно, че щората на прозореца се навива нагоре.
Сага Бауер наистина изглежда като принцеса от приказките, но се чувства като инспектор от тайната полиция, каквато всъщност е. Тя е един от най-добрите стрелци снайперисти в службите извън специализираните отряди и боксьорка от елитна класа.
Сага все още ругае под носа си, когато излиза на Кунгсбрун. Налага си да върви по-бавно, докато се мъчи да се успокои. Телефонът в суитшърта ѝ иззвънява. Тя спира, хвърля поглед към дисплея и вдига, когато вижда, че се обажда шефът ѝ от тайната полиция.
— Получихме запитване от криминалната полиция — казва Вернер със своя дълбок бас. — Чух се с Йими и Ян Петершон, но никой от тях не може да го поеме… Не знам дали Йоран Стуне е подходящ, но…
— За какво става дума? — пита Сага.
— Разпит на непълнолетна… Момичето е психически нестабилно и ръководителят на предварителното разследване има нужда от човек с подготовка в техниките на разпит и опит…
— Мога да разбера, че си питал Йими — казва Сага и чува металическите нотки на раздразнение в гласа си. — Но защо Ян Петершон? Защо пита Ян Петершон, преди да говориш с мен? И Йоран… Как можеш да си помислиш, че той…
Читать дальше