Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Защо ти беше жал за себе си?

— Щях да имам разговор с Елисабет, но тя каза, че нямала време.

— За какво искаше да говориш?

— Не знам, за нищо, просто беше мой ред да имам личен разговор, но времето ми отиде, защото Миранда и Тула се скараха.

— Звучи несправедливо — съгласява се Сага.

— Все едно, стана ми жал за мене си, нарязах се и ме превързаха.

— Значи все пак Елисабет ти е отделила малко време.

— Да — усмихва се Вики.

— Ти ли си любимката на Елисабет?

— Не.

— Коя е любимката ѝ? — пита Сага.

Вики бързо и ненадейно замахва да зашлеви Сага с опакото на ръката си, ала Сага просто завърта глава встрани, без да мести тялото си. Вики дори не разбира какво е станало, как е могла да не улучи и кога полицайката е успяла да я погали по бузата с ръката си, много нежно.

— Уморена ли си? — пита Сага, допряла утешително ръка о бузата на момичето.

Вики я поглежда и за миг оставя ръката да я докосва, преди внезапно да се извърне.

— Обикновено вземаш трийсет милиграма зипрекса, преди да си легнеш — след малко продължава Сага.

— Да.

Тонът на момичето е станал монотонен и отблъскващ.

— По кое време?

— В десет.

— Тогава можа ли да заспиш?

— Не.

— Не си могла да спиш през цялата нощ, доколкото разбрах.

— Не ми се говори повече — казва Вики, тежко скланя глава към възглавницата и затваря очи.

— Стига за днес — намесва се нейната правна защитничка и става от стола си.

— Остават ни двайсет минути — възразява прокурорката.

— Клиентката ми има нужда от почивка — възразява Сигне Риделман и отива при Вики. — Уморена ли си? Искаш ли да помоля да ти донесат нещо за ядене?

Правната защитничка разговаря с Вики, а прокурорката стои до прозореца и прослушва гласовата си поща с безизразно лице.

Сага тъкмо се кани да изключи записа, когато случайно улавя погледа на Юна и се спира.

Очите му изглеждат забележително сиви — като лед, когато снегът се топи през пролетта, след което излиза от стаята. Сага помолва защитничката да почака, после излиза и тръгва след Юна. Подминават дежурните полицаи и спират по-нататък в коридора. Той я чака до една стоманена врата към стълбището с аварийните изходи.

— Пропуснах ли нещо? — пита Сага.

— Вики е спала в леглото с кървави дрехи — разказва Юна, като понижава тон.

— Какво казваш?

— Това не става ясно от огледа на местопрестъплението.

— Но ти си го видял?

— Да.

— Спала е след убийствата? — пита Сага.

— Не ми разрешиха достъп до резултатите от лабораторията, но си мисля, че е предозирала лекарството, тъй като се е чувствала зле. Човек би си казал, че то би помогнало, но всъщност не е така — просто ставаш още по-неспокоен и накрая изпадаш в ярост. Все още не знаем нищо, но може би е искала да си отмъсти на Миранда, задето ѝ е отнела времето за разговор, може би е била ядосана на Елисабет, че е оставила Миранда да го направи, може би става дума за нещо съвсем различно…

— Но смяташ, че един възможен сценарий е: тя удря Елисабет, взема ключа, отключва вратата на изолатора, убива Миранда и заспива?

— Да, защото следите в изолатора показват две страни на извършителя — както безумна ярост, така и почти меланхолична нежност.

Юна поглежда Сага в очите, погледът му е тежък и замислен.

— Когато Миранда е мъртва, гневът ѝ вече се е уталожил — казва той. — Тя се опитва да оправи тялото на Миранда, слага я в леглото и покрива очите ѝ с ръце. След това се връща в стаята си точно когато се проявява успокоителният ефект на лекарството, става дума за тежък медикамент… и я поваля непосилна умора.

Когато Сага се връща в болничната стая, прокурорката опитва да обясни, че оставащото време от петнайсет минути е твърде кратко, за да се доберат до нещо ценно. Сага само кимва, сякаш е съгласна, и отива до долния край на леглото. Правната защитничка я поглежда озадачено. Сага чака, сложила ръце на лъскавия метал на леглото, докато Вики обръща нагоре нараненото си лице и среща погледа ѝ.

— Мислех, че си била будна през цялата нощ — много бавно заговаря Сага. — Но Юна казва, че си спала в леглото си, преди да избягаш от „Биргитагорден“.

Вики поклаща глава, а защитничката се опитва да се намеси:

— Разпитът за деня приключи и…

Вики прошепва нещо и почесва коричката на една рана на бузата си. Сага си мисли, че трябва да я придума да разкаже какво е последвало. Не е нужно да е много, само няколко искрени думи за бягството през гората и отвличането на момчето.