Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Половин час по-късно Вики лежеше като парализирана от плач, със самовглъбено изражение и изранени устни. Кървенето от веждата ѝ бе спряно и нов абокат бе поставен на свивката на лакътя. Един полицай чакаше на вратата, докато чистачката избърсваше за последен път пода.

Юна знае, че прокурорката го наблюдава, че не бива да се намесва, но не му се нрави как се развиват събитията. Няма да има повече разпити преди съдебното заседание, на което ще бъде разгледано искането за задържане под арест. По-добре щеше да е да се отложи процедурата, докато разпитите не приключат и резултатите от изследванията от Държавната криминално-техническа лаборатория не са готови. Ала Сусан Йост е решила да задържи момичето още утре.

Ако Сага Бауер бе разполагала с повече време, Вики Бенет щеше да ѝ разкаже цялата истина. Сега са получили признание, което може да се разглежда като провокирано.

„Ала докато техническите доказателства са еднозначни, може би това няма значение“, казва си Юна и излиза от стаята със спящото момиче.

Върви по коридора, където от една отворена врата се носи силна миризма на дезинфекциращ препарат.

Нещо, свързано с този случай, го тревожи. Ако остави настрана камъка, няма никакъв проблем да възстанови как са протекли събитията. Нещата се връзват, но далеч не са окончателни. Все още се носят по течението, сякаш сред един пулсиращ свят на сенките. Събитията все още са прозрачни и изменчиви.

Иска да може да прегледа всички материали, протокола от аутопсията, докладите на техническия отдел, подробните отговори от лабораторията.

„Защо Миранда лежеше, закрила очите си с ръце?“

Спомня си как изглеждаше окървавената стая, но ще му е нужен достъп до докладите от местопрестъплението, за да се потопи по-дълбоко в събитията.

Сусан Йост се задава, крачейки към асансьорите, и застава до Юна. Кимват си и прокурорката изглежда доволна.

— Сега всички ме мразят, задето пипах твърде здраво — казва тя, качва се в асансьора и натиска копчето. — Но едно признание има голяма тежест, дори и ако защитата го оспори.

— Как ти се струват техническите доказателства? — пита Юна.

— Толкова убедителни, че избирам почти най-високата степен на заподозряност.

Асансьорът спира на партера и те излизат заедно.

— Ще видя ли доклада? — пита Юна и спира.

Сусан изглежда изненадана и след известно колебание казва:

— Всъщност няма нужда.

— Добре — отвръща Юна и си тръгва.

— Мислиш ли, че може да има пропуски? — пита прокурорката и се опитва да върви в крак с него.

— Не — отговаря Юна едносрично.

— Докладът от огледа на местопрестъплението би трябвало да е някъде тук — добавя тя и отваря чантата си за документи.

Юна излиза през стъклените врати и чува зад себе си как прокурорката рови сред книжата си, а после се затичва. Вече е стигнал колата си, когато Сусан Йост го настига.

— Би било чудесно, ако успееш да го погледнеш — казва тя, останала без дъх, и подава тънка кожена папка на Юна. — Добавям предварителните резултати от Държавната криминална лаборатория и удостоверенията за причините за смъртта от протокола от аутопсията.

Юна среща погледа ѝ, кимва и хвърля папката на седалката до шофьорската, след което сяда в колата.

Юна седи сам във вътрешната стая на „Ил Кафе“ и чете копията от папката на Сусан Йост. Провокациите, които тя отправи по време на разпита, бяха голяма грешка.

Не може да повярва, че Вики е отвлякла преднамерено Данте, не се връзва с представата, която си е изградил за нея, но поради някаква причина тя е убила Миранда и Елисабет.

„Защо?“

Юна отваря папката с мисълта, че може би отговорът се съдържа в нея.

„Защо Вики понякога изпада в страшна ярост и е склонна към насилие?

Не може да се дължи само на лекарството.

Тя не го е опитвала, преди да отиде в «Биргитагорден».“

Юна продължава да прелиства документите.

Местопрестъпленията и местата, на които са открити улики, представляват огледала, запечатали отражението на извършителя. Късчета от мотива са отразени в начина, по който е плиснала кръвта по тапетите и по пода, сред преобърнатите мебели, в следите от ботуши и в разположението на телата. Натан Полок навярно би казал, че способността да разтълкуваш местопрестъплението може да се окаже далеч по-важна от събирането на уликите. Защото извършителят винаги отрежда на жертвата и на мястото специфични функции. Жертвата е роля във вътрешната драма на извършителя, а мястото може да се разглежда като сцена със сценография и декор. Много неща може да са случайност, ала винаги присъства онова, което е част от вътрешната драма и може да бъде свързано с мотива.