Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Спомня си как ръката ѝ трепереше, докато рисуваше това, което бе видяла, колко трудно се съсредоточи. Непрестанно се озърташе в стаята, за да види дали призракът не се е върнал.

Сега разглежда рисунката си. Не рисува добре, но се вижда, че момичето лежи на пода. Вижда малките кръстчета и си спомня, че трябва да изобразяват ресните на килимчето в банята.

Ръката на Флура бе треперила и едното бедро се получи тънко като оголена кост.

Пръстите пред лицето са само чертички. Правата уста прозира зад тях.

Столът до кухненския бокс проскърцва отново.

Флура силно присвива очи и гледа втренчено рисунката.

Изглежда, сякаш пръстите са се раздалечили мъничко, защото сега Флура може да види едното око.

Момичето я гледа.

Флура се стряска, когато в тръбите се чува шум. Оглежда се в малката стая. Диванът е почернял от сенки, масата е скрита в един тъмен ъгъл.

Когато отново поглежда рисунката, окото не се вижда. Гънка на карирания лист минава там, където е нарисувано лицето.

Ръцете на Флура треперят, когато тя се опитва да изглади листа. Тънките пръсти на момичето скриват очите му. На карираната хартия се вижда само част от устата.

Подът внезапно проскърцва зад нея и Флура бързо се обръща.

Там няма никой.

Отново се вторачва в рисунката, докато очите ѝ се насълзяват. Сърцето, което виси над главата на момичето, е с плаващи очертания. Флура разглежда чорлавата коса, после отново пръстите, закрили лицето. Тя импулсивно дръпва ръце от хартията, когато вижда, че устата вече не е права черта.

Оформена е като за вик.

Флура е станала от стола, диша запъхтяно, гледа втренчено рисунката, викащата уста иззад пръстите. Тъкмо да повика криминалния инспектор, когато забелязва самото момиче.

То се е скрило в шкафа до стената. Изглежда, сякаш се опитва да остане на колкото се може по-скришно място. Но вратата не може да се затвори, когато е вътре. Момичето стои неподвижно, закрило лице с ръцете си. Ето че пръстите му се раздалечават и то поглежда Флура с едното си око.

Флура се вторачва в момичето.

То казва нещо иззад дланите си, но не е възможно да се различат отделни думи.

Флура се приближава.

— Не чувам — казва му.

— Бременна съм — повтаря момичето и маха ръцете от лицето си. Озадачено опипва тила си, изважда ръката си, поглежда кръвта и се олюлява. Плътен поток кръв се стича от тила му надолу по гърба и на пода.

Устата му се отваря, но преди да успее да каже нещо, то поклаща глава и тънките му крака се огъват.

Юна чува шумотевицата в съседната стая и нахлува вътре. Флура лежи на пода пред един полуотворен шкаф до стената. Тя сяда и го поглежда объркано:

— Видях я… тя е бременна…

Юна помага на Флура да се изправи.

— Попита ли я какво се е случило?

Флура поклаща глава и поглежда празния шкаф.

— Никой не бива да види нищо — прошепва тя.

— Какво каза?

— Миранда каза, че е бременна — разридава се Флура и се отмества назад.

Тя избърсва сълзите си, поглежда към падналия шкаф и излиза от стаята. Юна взема палтото ѝ от един стол и тръгва след нея. Тя вече се качва по стълбите откъм улицата.

Флура е седнала на стъпалата пред антиквариат „Карлен“ и закопчава палтото си. Бузите ѝ са възвърнали цвета си, но тя не продумва нищо. Юна стои на тротоара, долепил телефона до ухото си. Обажда се на главния патолог Нилс Олен от Отдела по съдебна медицина на Каролинската болница.

— Чакай — до Юна достига гласът на Иглата. — Купих си смартфон.

В ухото на Юна се чува високо пращене.

— Имам кратък въпрос — казва той.

— Фрипе е влюбен — отговаря Иглата със своя носов, невъзмутим глас.

— Чудесно — спокойно отвръща Юна.

— Опасявам се, че ще страда, ако нещата не се получат — продължава Иглата. — Нали разбираш какво имам предвид?

— Да, но…

— Какво искаше да попиташ?

— Миранда Ериксдотер била ли е бременна?

— Определено не.

— Спомняш си я, момичето, което…

— Спомням си всички — срязва го Иглата.

— Наистина ли? Не си ми казвал.

— Не си ме питал.

Флура се е изправила и се усмихва притеснено на себе си.

— Сигурен ли си, че…

— Абсолютно съм сигурен — прекъсва го Иглата. — Дори не е можела да забременее.

— Не е можела ли?

— Миранда имаше голяма киста на яйчниците.

— Е, сега знам, много ти благодаря… поздрави на Фрипе.

— Ще му предам.

Юна затваря и поглежда Флура. Усмивката бавно се стопява от лицето ѝ.

— Защо го правиш? — пита Юна сериозно. — Каза, че убитото момиче е било бременно, а то дори не е можело да забременее.