Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Камбаните на църквата „Густав Васа“ бият, когато Юна се среща с Флура пред антикварния магазин „Карлен“ на „Упландсгатан“. Видът ѝ е окаян, уморена е, бузите ѝ са хлътнали. Голяма, поизбледняла синина се откроява на едната ѝ буза. Погледът ѝ е изнурен и тежък. На една по-тясна врата до антикварната е поставена табелка, която оповестява, че ще се състои спиритическа вечер.

— Рисунката у теб ли е? — пита Юна.

— Да — отговаря тя и отключва вратата.

Слизат по стълбата до едно приземно помещение. Флура със заучен жест запалва лампите на тавана и влиза в стаята отдясно с малко прозорче към улицата, досами тавана.

— Извинете, че излъгах — казва Флура и започва да рови в чантата си. — Не усетих нищо с ключодържателя, но аз…

— Може ли просто да видя рисунката?

— Аз видях Миранда — уточнява тя и му подава листа. — Не вярвам в призраци, но… тя беше там.

Юна разгъва хартията и поглежда детинската рисунка. Прилича на момиче, легнало по гръб. Захлупило е лицето си с длани, а косите му са разпилени. На рисунката няма нито легло, нито мебели. Споменът му е бил точен. Встрани от главата на момичето се чернее едно сърце. Разположено е точно там, където кръвта на Миранда бе изтекла и се бе просмукала в чаршафите и матрака.

— Защо нарисува сърце над нея?

Той поглежда Флура, която свежда поглед и лицето ѝ почервенява.

— Не знам, даже не си спомням, че съм го направила… Цялата се тресях от страх.

— Виждала ли си отново призрака?

Тя кимва и руменината ѝ става по-наситена.

Юна се опитва да разбере каква е логическата връзка между нещата. Възможно ли е Флура да е отгатнала всичко? Ако камъкът е бил нейна догадка, то трябва да е разбрала, че е улучила.

Не е било трудно да се досети по ответните реакции.

И ако се е оказала права за камъка, то всъщност е близко до ума, че Миранда е била ударена по главата и че в леглото е имало кръв.

„Но тя не е нарисувала кръв, а сърце, казва си Юна. Ала това не се връзва, ако тя се опитва да мами.

Не се връзва.

Трябва да е видяла нещо.

Изглежда, сякаш е видяла Миранда в леглото много размито или за много кратко, а после е направила рисунката по спомен, без да се замисля.“

Пред очите си ясно вижда снимката на Миранда с петното кръв при главата ѝ.

„Седнала е и е нарисувала това, което е видяла. Спомняла си е легналото тяло и дланите, закрили лицето, както и че е имало нещо тъмно при главата на момичето.

Тъмно образувание.

Докато е рисувала, е придала на това образувание сърцевидна форма. Не се е замисляла за някаква взаимовръзка, нито пък за логика.“

Юна знае, че Флура се е намирала далеч от „Биргитагорден“, когато са били извършени убийствата, и че няма никаква връзка нито със замесените в тях, нито със събитията.

Отново поглежда рисунката и проверява ново хрумване: „Може би Флура е научила нещо от някого, който в действителност е бил там?

Може би свидетел на убийствата ѝ е разказал какво да нарисува.

Дете — свидетел, което е разтълкувало кръвта като сърце.

В такъв случай приказките за призраци са само начин, който Флура използва, за да защити самоличността на свидетеля.“

— Искам да се опиташ да установиш контакт с призрака — настоява Юна.

— Не, не мога…

— Как става обикновено?

— Съжалявам, но не мога да го направя — казва тя сдържано.

— Трябва да попиташ момичето призрак дали е видяло какво се е случило.

— Не искам — прошепва Флура. — Не издържам повече.

— Ще ти се плати — казва той.

— Не искам да ми се плаща, просто искам да чуете какво съм видяла.

— Слушам те — отвръща Юна.

— Всъщност вече не знам, но не смятам, че съм луда.

— Аз също не смятам, че си луда — сериозно отговаря той.

Флура го поглежда и избърсва сълзите от бузите си. После се вторачва пред себе си и преглъща тежко.

— Е, ще опитам — промълвява. — Но всъщност не смятам…

— Направи един опит.

— Почакайте там вътре — казва тя и посочва съседната стаичка. — Миранда, изглежда, идва само когато съм съвсем сама.

— Разбирам — казва Юна, става и излиза.

Флура седи неподвижно и вижда как инспекторът затваря вратата след себе си. Столчето при кухненския бокс изскърцва, когато той сяда на него, после настава пълна тишина. Жената не чува нито звук, нито шум от автомобил, нито лай на куче, нищичко от стаята, където инспекторът чака.

Едва сега усеща колко е уморена.

Флура не знае какво да стори. Дали би трябвало да запали стеаринова свещ и тамян? Просто седи, затваря очи за миг и после поглежда рисунката.