Том Клэнси - Код Заплаха

„Цел четири” умря, свлечен на пода до чинията в тоалетната на стадиона, убеден, че е станала ужасна грешка.

Карузо смъкна оцапаното си с кръв яке, под което носеше бяла тениска. Свали и нея и остана по друго яке, този път на другия отбор. Черно-белите краски на „Бешикташ” щяха да го улеснят да се смеси с тълпата, както преди се сливаше с червените и златисти цветове на „Галатасарай”.

Натъпка тениската и якето на „Галатасарай” в панталона си, измъкна шапка от джоба и я сложи на главата си.

Постоя още малко над мъртвия. Разгневен по време на отмъщението, искаше да се изплюе върху тялото, но се въздържа, защото знаеше, че е глупаво да оставя своето ДНК тук. Затова се обърна и излезе от тоалетната, като свали табелките от вратите и тръгна към изхода от стадиона.

Когато премина през въртящите се врати на изхода и излезе в силния дъжд, извади телефона си от джоба на бедрото си.

— „Цел четири” елиминирана. Дом е чист. Лесни пари.

Джак Райън-младши имаше задача да елиминира целта с най-малкото неизвестни: самотен мъж, който седи на бюрото в апартамента си, или поне това стана известно от наблюдението им.

Тази операция трябваше да е най-лесната и Джак разбираше това, както разбираше, че му дават мисията просто защото е на най-ниско ниво като оператор. Може и да имаше зад гърба си рискови мисии по целия свят, но все още не можеше да се мери с останалите от групата си.

Според първоначалния план трябваше той да поеме операцията за „Цел две” в двореца „Чираган”. Считаха, че да залееш парче месо с отрова е най-лесната задача за вечерта. Но я дадоха на Кларк, защото шестдесет и пет годишният мъж, който вечеря сам, нямаше да бие на очи в ресторанта, докато сам млад западняк, излязъл преди няколко години от колежа, щеше да заинтригува персонала на скъпия ресторант дотолкова, че някой можеше и да си спомни за самотния клиент, в случай че властите започнат да задават въпроси за умрелия мъж на няколко маси разстояние.

И така възложиха на Джак да се заеме с „Цел пет” — специалистът по комуникации от бившата група на ОСД, който се казваше Емад Картал. Определено операцията не представляваше разходка в парка, но другите решиха, че Джак ще се справи.

Картал прекарваше практически всяка вечер пред компютъра си и именно този негов навик доведе до компрометирането на групата от ОСД. Шест седмици по-рано той беше изпратил съобщение до приятел в Либия, което бе прехванато и разшифровано, а Райън и колегите аналитици в Щатите прехванаха прехванатата информация.

Освен това успяха да се включат в гласовата поща на мобилния телефон на либиеца, откъдето подслушваха останалите и разбраха, че те работят заедно.

В единадесет вечерта Райън влезе в жилищния блок на жертвата си с карта, подправена от вълшебниците от техническия отдел на организацията. Сградата се намираше в квартала „Таксим”, близо до петстотингодишната джамия „Чихангир”. Макар и скъп, в богаташки квартал, блокът имаше тесни апартаментчета, по осем на етаж. Целта на Джак се намираше на третия етаж, точно в средата на пететажната сграда.

Райън имаше съвсем кратко нареждане за този удар. Да влезе в апартамента на Цел пет, да потвърди визуално целта и след това да го простреля три пъти в гърдите или главата с куршуми с дозвукова скорост от пистолет калибър.22 със заглушител.

Американецът се изкачи тихо по дървеното стълбище с обувките си с меки подметки. В същото време спусна черната памучна скиорска маска върху лицето си. Тази вечер само той работеше с маска просто защото само той действаше на място, където маската щеше да привлича повече внимание.

Качи се на третия етаж и тръгна по ярко осветения коридор. Целта му се намираше след три входни врати от лявата страна и докато минаваше край тях, младият американец долавяше разговори, звуци от телевизори, радиоапарати и обаждания по телефон. Тънките стени не го радваха, но пък и другите на етажа вдигаха шум. Джак се надяваше, че заглушителят му и по-тихите от обичайното куршуми ще свършат работа както в рекламата.

Спря до вратата на целта си, откъдето се чуваше рап музика. Това се оказа добра вест, защото щеше да му помогне при влизането.

Вратата се оказа заключена, но Райън имаше указания как да влезе. При четирите си влизания в блока предишната седмица, докато разузнаваше целта, преди да се смени с най-младия член на екипа, Кларк беше успял да отвори няколко от ключалките на необитавани апартаменти. Бравите се оказаха стари и не особено трудни, поради което той закупи подобна от една железария и цяла вечер обяснява на Джак как да я се справи с нея бързо и тихо.