Том Клэнси - Код Заплаха

Инструкциите му дадоха резултат. Със съвсем слаб звук от драскане на метал върху метал Джак отключи бравата за по-малко от двадесет секунди. Извади пистолета си, облегна се до стената и отвори вратата.

В апартамента намери онова, което очакваше. Малката кухня преминаваше в хол, а при далечната стена имаше бюро. Там, с гръб към Райън, седеше мъж пред няколко плоски монитора за компютър, както и различни периферни устройства, книги, списания и други неща, поставени на ръка разстояние. В найлонова торбичка се виждаха кутии от стиропор с полуизядена китайска храна. До нея Райън забеляза оръжие. Познаваше пистолетите, но не можа веднага да разпознае какъв модел е този на тридесетина сантиметра от дясната ръка на Емад Картал.

Джак пристъпи в кухнята и тихо затвори вратата зад себе си.

Кухнята се къпеше в светлина, но холът, в който седеше целта му, се осветяваше единствено от мониторите. Райън провери прозореца отляво, за да е сигурен, че никой не го вижда от апартаментите на отсрещната страна на улицата. След това направи няколко крачки напред, за да се доближи до целта си и да не е по-близо до входната врата от необходимото.

Рап музиката гърмеше в стаята.

Може би Джак вдигна някакъв шум. Може би хвърли сянка по лъскавите предмети пред жертвата си или се отрази в мониторите. Каквато и да беше причината, мъжът от ОСД внезапно ритна стола си назад и се извъртя, като посегна отчаяно към произведения в Турция полуавтоматичен деветмилиметров пистолет „Зигана”. Сграбчи го с пръсти и го вдигна към натрапника, без още да е хванал добре дръжката, за да стреля.

Джак разпозна целта си от снимките и след това стреля веднъж, като изпрати един малък куршум в корема на мъжа, в мястото, където щеше да се намира тилът му, ако не беше се стреснал. Либиецът изпусна пистолета и се хвърли назад към бюрото не от силата на удара, а от естествения стремеж да избяга от изгарящата болка в раната от куршума.

Джак стреля отново, като улучи мъжа в гърдите, а после го простреля пак, този път точно в средата между гръдните мускули. По белия потник на мъжа се появиха тъмночервени петна.

Либиецът се хвана за гърдите, изсумтя, завъртя се и се строполи върху бюрото си. Краката му отказаха напълно да го държат и земното притегляне надделя. Бившият оператор от ОСД се смъкна на пода и се изтърколи по гръб.

Райън бързо отиде до него и вдигна пистолета за последен изстрел в главата. Но се спря, защото знаеше, че макар и тих, пистолетът не е безшумен и че апартаментът е заобиколен от други населени жилища. Вместо да вдига повече шум, който можеше да се чуе от дузина потенциални свидетели, той коленичи, напипа сънната артерия на мъжа и установи, че е мъртъв.

Изправи се, за да си тръгне, но спря погледа си върху настолния компютър и трите монитора на бюрото. Твърдият диск на машината сигурно съдържаше цяло съкровище информация и като аналитик Джак реши, че нищо на света не е толкова привлекателно, колкото тази информация.

Лошо, че заповедта изискваше да остави всичко и да се махне веднага, след като неутрализира целта.

Джак остана тихо няколко секунди, заслушан в звуците около себе си.

Не чуваше писъци, викове, сирени.

Почувства се уверен, че никой не е чул стрелбата. Навярно можеше да разбере върху какво работят либийците. Установили бяха някои неща по време на наблюдението върху тях, достатъчно, за да разберат, че мъжете от ОСД работят, вероятно за някой извън Истанбул. Джак се питаше дали може да намери достатъчно информация тук, в компютъра на Емад Картал, за да събере пъзела.

„Мамка му”, помисли той. Възможно е да става дума за дрога, насилствена проституция, отвличания. Деветдесет секунди време сега можеха да спасят нечий живот.

Джак Райън бързо коленичи пред бюрото, придърпа клавиатурата до себе си и хвана мишката.

Не носеше ръкавици, но изобщо не се притесняваше, че ще остави отпечатъци. Носеше „Ню скин” на върховете на пръстите си — прозрачно и лепкаво вещество, което се използваше като течен бинт и ставаше прозрачно, когато изсъхне. Всички оператори го използваха в случаите, когато не можеше да се работи с ръкавици или когато ръкавиците щяха да изглеждат не на място.

Джак извика списъка с документи на машината на най-близкия до себе си монитор. По диагонал на екрана се виждаше петно кръв от раната в гърдите на Картал и затова американецът го почисти с мръсна салфетка, която взе от торбичката с изядената наполовина китайска храна за вкъщи.