Том Клэнси - Код Заплаха

Много от документите бяха шифровани и Райън знаеше, че няма време за опити да ги разшифрова. Вместо това огледа бюрото и откри найлонова торбичка с дузина флашки. Извади едната и я вкара в USB порта в предната част на компютъра, след което изкопира документите върху него.

Забеляза, че програмата за електронна поща на „Цел пет” е отворена и се зае да сваля съобщенията. Доста от тях се оказаха на арабски език, едно изглеждаше сякаш е писано на турски, а много дори нямаха заглавия или текст. Той се зае да отваря съобщенията едно по едно и да чете приложените към тях материали.

Слушалката му изпука. Джак я чукна с пръст.

— Казвай за Джак.

— Райън? — обади се Чавес. — Закъсняваш с обаждането. Какъв ти е статусът?

— Съжалявам. Леко забавяне. „Цел пет” падна.

— Има ли проблем?

— Не.

— Ти на чисто ли си?

— Още не. Вземам информация от компютъра на обекта. Още тридесет секунди и съм готов.

— Не, Райън. Остави всичко. Измъквай се. Нямаш подкрепа.

— Разбрано.

Райън спря да рови из съобщенията по електронната поща, но във входящата кутия на Картал се появи ново съобщение. Инстинктивно американецът отвори приложената към него папка, в която се появиха снимки, наредени като в решетка.

— Ами ако тези материали се окажат полезни? — запита той разсеяно, докато увеличаваше първата снимка.

— Действаме бързо и чисто, хлапе.

Но Джак вече не слушаше Чавес. Прелистваше изображенията забързано, но след това забави скорост и ги заразглежда внимателно.

И после спря.

— Райън? Там ли си?

— Господи — отговори тихо той.

— Какво има?

— Ами… ние. Изгоряхме, Динг.

— Какво искаш да кажеш?

Снимките на екрана пред Джак изглеждаха като правени от охранителни камери, а качеството им варираше, но всички се оказаха достатъчно добри, за да може Джак да разпознае хората от своя екип. Джон Кларк на входа на луксозен ресторант. Сам Дрискол с мотоциклет по окъпана от дъжда улица. Дом Карузо в огромен проход към нещо като стадион. Доминго Чавес с мобилния си телефон на пейка във ферибот.

Джак осъзна бързо, че снимките са правени тази вечер. През последния час.

Изправи се с разтреперани крака, почти изпаднал в паника, че екипът му е наблюдаван тук, в Истанбул, а в този момент на екрана се появи ново съобщение. Джак се хвърли към машината и отвори съобщението.

В него имаше едно изображение и той го щракна с мишката, за да го отвори.

Видя маскиран мъж, коленичил пред клавиатура и загледан напрегнато малко под камерата, която улавяше изображението. Зад маскирания мъж Райън успя да различи стъпалото и крака на проснат по гръб мъж.

Извърна глава от монитора и като погледна през лявото си рамо, забеляза стъпалото на „Цел пет”.

След това впери очи в горния край на средния монитор, където видя малката вградена камера.

Изображението е било заснето през последните шестдесет секунди, докато Райън източваше данни от твърдия диск.

Наблюдаваха го.

Преди да успее да каже нещо, чу звучния глас на Чавес в ухото си:

— Мамка му, Джак, чупи се! Това е заповед!

— Готов съм — отговори той шепнешком. Очите му не се откъсваха от обектива на малката камера, а мислите — от човека зад нея, който в момента го наблюдаваше.

Посегна към флашката в компютъра, но се замисли, че в него има снимки на екипа, които могат лесно да бъдат разгледани от всеки следовател, зает със смъртта на „Цел пет”.

Светкавично Джак коленичи, измъкна щепсела на компютъра, след което трескаво извади кабелите в задната част на машината. Вдигна петнадесеткилограмовия компютър и го понесе през вратата на апартамента, надолу по стълбите и навън, на улицата. Затича в дъжда, както изискваше благоразумието и добрата оперативна работа. Така би тичал един мъж с компютър в ръце. Колата му се намираше на една пресечка разстояние. Захвърли компютъра на задната й седалка и замина за летището, след като излезе от квартала „Таксим”.

Докато караше, се обади на Чавес.

— Казвай за Динг.

— Райън е. На чисто съм, но… мамка му. Никой от нас не е на чисто. Наблюдавали са ни всичките тази вечер.

— Кой?

— Нямам представа, но някой ни гледа. Изпратиха снимки на целия екип до „Цел пет”. Аз взех твърдия диск със снимките. Ще бъда на летището до двадесет минути и можем…

— Не. Ако някой ни разиграва, откъде да знам, че някъде сред кабелите на колата ти няма маяк. Недей да трупаш лайна при нашия изход.

Джак осъзна, че Динг е прав. Помисли за секунда…