Том Клэнси - Код Заплаха

— В ножчето ми има отвертка. Ще спра в някоя кръчма, ще извадя диска от компютъра и ще оставя всичко друго тук. Ще зарежа и колата, в случай че някой е сложил нещо, докато бях в апартамента. Ще намеря друг начин да стигна до летището.

— Размърдай си задника, хлапе.

— Да. Край.

Джак подкара колата през дъжда и през кръстовищата с поставени нависоко камери за наблюдение на трафика с неприятното усещане, че немигащо око наблюдава всяко негово движение.

Икономист по образование, Уей Джънлин не бе служил в армията на страната си и следователно не беше се докосвал до оръжие. Мъжът се измъчваше силно от този факт, докато гледаше в големия черен пистолет на бюрото си, който му изглеждаше като някаква рядка праисторическа вещ.

Чудеше се дали ще може да го употреби както трябва, въпреки че според него не са необходими особени умения, за да се простреляш в главата.

Фун, главният агент охранител, който му даде пистолета, му беше разказал за тридесетина секунди кои са основните неща при работа с оръжието. Фун даже беше вкарал куршума в цевта вместо него, а след това със сериозен и все пак надменен тон бившият полицай беше обяснил на Уей как да държи пистолета и как да натисне спусъка.

На въпроса към охранителя си къде точно трябва да насочи оръжието за максимален ефект, икономистът не получи така точен отговор, както му се искаше.

Фун обясни, като вдигна рамене, че е достатъчно да опре цевта където и да е в черепа около мозъка си, особено ако закъснеят медицинските грижи, за което той обеща да направи необходимото.

И след това с отсечено кимване, бодигардът беше оставил Уей Джънлин сам зад бюрото в кабинета му, върху което се намираше пистолетът.

Уей изсумтя.

— Много добър бодигард е този Фун, няма що.

Взе пистолета в ръка. Оказа се по-тежък от очакваното, но балансиран. Дръжката му се стори изненадващо дебела — усещаше я много по-дебела в ръката си, отколкото мислеше, че е възможно, но пък това не значеше, че е мислил особено много за огнестрелни оръжия.

След като разгледа отблизо оръжието, прочете серийния номер и печата на производителя от любопитство, Уей Джънлин, президентът на Народна република Китай и главен секретар на Комунистическата партия на Китай, допря цевта на оръжието до дясното си слепоочие и притисна пръст върху спусъка.

Уей не беше най-подходящият водач на страната си и до голяма степен затова искаше да се самоубие.

По време на раждането на Уей през 1958 г.‍ баща му, вече шестдесетгодишен, беше сред тринадесетте членове на Седмото политбюро на Китайската комунистическа партия. Старият Уей, бивш журналист и редактор във вестник, беше напуснал работата си през тридесетте години на двадесети век и започнал в пропагандния отдел на ККП. Бил заедно с Мао Дзъдун по време на Дългия поход, продължил осем хиляди мили, който утвърдил Мао като национален герой и водач на комунистически Китай и така осигурил комфортен живот на много от мъжете около него.

Мъжете като бащата на Уей, застанали по историческа случайност до Мао по време на революцията, също бяха смятани за герои и през следващите петдесет години заемаха водещи позиции в Пекин.

Джънлин беше роден с привилегии, израснал в Пекин и изпратен да учи в пансион в Швейцария. В „Колеж Алпин Интернасионал Бо Солей” до Женевското езеро младежът се беше сприятелил с други деца на партията, синове на партийни служители, маршали и генерали, и когато се върна в университета в Пекин, за да учи икономика, знаеше, че той и много от приятелите му от пансиона ще са на държавна работа.

Уей членуваше в група, известна като „Принцовете”. Тя включваше изгряващите звезди в политиката, армията или бизнеса в Китай — синове или дъщери на бивши висши партийни служители, повечето от тях маоисти, участвали в революцията. В общество, което отричаше класите, „Принцовете” представляваха безусловен елит и държаха парите, силата и политическите връзки, които им даваха възможност да управляват новите поколения.

След колежа Уей стана общински служител в Чунцин и се издигна до заместник-кмет. След няколко години напусна, за да се запише в бизнес школата към университета в Нандзин, където получи магистърска степен по икономика и защити докторат по администрация, след което прекара края на осемдесетте и цялото девето десетилетие на двадесети век в международния финансов сектор в Шанхай — една от новите специални икономически зони в Китай. В специалните икономически зони, създадени от централното комунистическо правителство, не действаха много от националните закони, за да позволят по-голяма свобода на пазара и да насърчават чужди инвестиции. Този експеримент с капитализма се оказа изключително успешен и дипломата по икономика на Уей, както и до голяма степен неговите делови и партийни връзки го поставиха в центъра на финансовото израстване на страната и осигуриха бъдещето му за още по-велики неща.