Том Клэнси - Код Заплаха

— „Цел едно” падна. Сам е чист.

Дворецът „Чираган” представлява пищна постройка, изградена след 1860 г.‍ за Абдул Азис I — султан, управлявал по средата на продължителния упадък на Османската империя. След като вкарал страната си в дългове с разточителствата си, го детронирали и „насърчили” да се самоубие не с какво и да е, ами с ножица.

Излишествата, довели до краха на Абдул Азис, се виждаха най-добре в „Чираган”. Сега той представляваше петзвезден хотел с красиви морави и кристалночисти басейни, простиращи се от сградите към западния бряг на Босфора, който дели Европа от Азия.

Ресторант „Тугра” на първия етаж на двореца е с величествени зали с високи тавани и прозорци, от които се открива панорамна гледка към двора на хотела и към протока зад него, а клиентите, които вечеряха на масите си, виждаха и се наслаждаваха на ярките светлини на преминаващите яхти дори и през гъстия като завеса дъжд в тази вечер.

Заедно с многобройните богати туристи, които изпитваха удоволствието от изисканите си ястия, тук вечеряха и няколко бизнесмени и жени от всички краища на света, седнали сами или на групи из целия ресторант.

Джон Кларк се вписваше много добре, като се хранеше сам на маса с кристални чаши, фин костен порцелан и позлатени прибори за хранене. Сложили го бяха на малка маса до входа, далече от големите прозорци към водата. Неговият сервитьор — красив мъж на средна възраст в черен смокинг — му донесе богато ястие и въпреки че американецът не можеше да отрече, че харесва храната, той насочваше вниманието си към маса в другия край на залата.

Джон тъкмо отхапа от нежното месо на рибата морски дявол, когато оберкелнерът настани трима араби в скъпи костюми на маса до прозореца, а един сервитьор взе поръчките им за коктейли.

Двама от мъжете бяха гости на хотела — Кларк знаеше това от хората си, които наблюдаваха хотела, и от разузнавачите аналитици в организацията си. Двамата, банкери от Оман, не го интересуваха. Но третият мъж, петдесетгодишният либиец с посивяла коса и подрязана брада, определено привличаше интереса му.

Той беше „Цел две”.

Докато Кларк се хранеше с вилица в лявата ръка, на което се наложи да се научи след нараняването на дясната си ръка, се заслуша в гласовете на тримата мъже с помощта на малък слухов апарат с цвета на кожата. Не беше лесно да ги отдели от останалите в ресторанта, но след няколко минути успя да долови какво казва „Цел две”.

Отново насочи вниманието си към рибата и зачака.

След няколко минути един сервитьор взе поръчката за вечеря на арабите до прозореца. Кларк чу целта си да поръчва порция телешко „кюлбастие”, а другите поискаха други блюда.

Добре. Ако мъжете от Оман бяха поръчали същото, както своя събеседник от Либия, то Кларк щеше да премине към план „Б”. План „Б” трябваше да се извърши навън, на улицата, където Джон трябваше да се справя с много повече неизвестни фактори, отколкото тук, — в ресторанта.

Но предястията се оказаха различни и Кларк безмълвно благодари на късмета си, след което извади слушалката от ухото си и я пъхна обратно в джоба.

Джон отпиваше от портвайна, който поръча след вечерята, когато поднасяха студена супа и бяло вино на масата на целта му. Американецът не погледна към часовника си — въпреки че трябваше да спазва строго разписание, знаеше, че не трябва да дава признаци на нетърпение или вълнение. Вместо това продължи да се наслаждава на напитката си, като броеше минутите наум.

Малко преди да разчистят купите със супа от масата на арабите, Кларк помоли сервитьора си да го упъти към тоалетната, към която се минаваше край кухнята. В тоалетната Джон се скри в една кабинка, седна и бързо се зае да развива бинта около предмишницата си.

Той не носеше превръзката за камуфлаж — ранената ръка го болеше адски. Преди няколко месеца я бяха премазали с чук и трябваше да се подложи на три хирургични операции, за да оправят костите и ставите в нея, но от онзи ден досега той не можеше да спи добре от болки.

Превръзката имаше и друга цел. Под дебелия пласт бинт, между двете шини, които обездвижваха средния пръст и показалеца му, се намираше малка спринцовка. Спринцовката можеше да се натиска с палец така, че тесният връх на иглата да се покаже през превръзката и да се забие в целта.

Но това представляваше по-малко желаният план „Б”, а Джон реши, че трябва да изпълни план „А”.

Свали спринцовката и я постави в джоба си, след което бавно уви бинта около ръката си.